|
Още в maxilian.blog.bg |
Без корупцията, България би могла да бъде и повече от Швейцария
Рано е да се твърди че има вече реална опозиция в България, така както преди години бе несъстоятелно да се говори че преходът бил завършил с преразпределянето на собствеността. В действителност има само Елена Йончева, дано продължава да е все така ефективна, и е пълно още с будали като Сергей Станишев. По всичко личи тези хора дори не спортуват достатъчно, че да разполагат с необходимите воля и дух за преодоляване на предизвикателства. Самият президент Радев се оказа твърде неопитен и бавен по най-належащото от неговата работа, след като тепърва остава да се занимава с онова, което можеше да свърши още със служебното правителство. Ако корупцията наистина следва да бъде главен проблем в приоритетите на държавния глава, какъвто тя е за държавата, в т.ч. националната сигурност във всички аспекти. Докато от евро-фондовете продължават да плащат и плащат, и международните ангажименти явно препятстват активността срещу корупцията. Когато в национален ефир отново бъде поканен някой експерт да каже, например, че се променяли центровете на властта, ако президента поеме ръководството на специализиран анти-корупционен орган. Все едно е възможно иначе, властта сама да си се бори с корупцията, без да се промени този център. Или да се повтаря как проблемът изцяло се свежда до прокуратурата, чието място при действащата конституция е замислено именно за контрол върху изпълнителната власт. Въпреки че за реформа се налагат пак конституционни изменения, което значи приоритетът срещу корупцията отново да бъде изместен във времето. И мандатът на Сотир Цацаров даже, назначен за главен прокурор с указ на Росен Плевнелиев, ще изтече
10 Октомври 2017
Корупцията в България е все по-голямо препятствие за правене на бизнес
Във връзка с разпространените данни от последния доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентоспособност относно България, вижте каква е динамиката през последните десет години. В провежданото ежегодно емпирично изследване, водещи представители от бизнеса са помолени да посочат петте най-проблемни фактора за правене на бизнес в страната, като ги класират с оценки между 1 и 5 доколко е проблематично. Резултатът съответно се изчислява от получените отговори, претеглени съгласно класирането. Така, въз основа годишните доклади, които намерих в сайта на СИФ, става ясно, че от 2008 г. насам корупцията е на челно място, измествана само през 2009-а и 2015 г., когато достъпа до финансиране е оценен за по-проблематичен. 2017 г., обаче, проблемът с корупцията вече се оценява от бизнеса като безпрецедентно голям. Ето извадка на числовите данни
Най-проблемен фактор за правене на бизнес в България, според изследването на СИФ, по години:
2008: корупция /15,7/
2009: достъп до финансиране /15,8/ ; корупция /15,0/
2010: корупция /15,1/
2011: корупция /13,8/
2012: корупция /13,1/
2013: корупция /13,0/
2014: корупция /14,0/
2015: достъп до финансиране /12,7/ ; корупция /11,4/
2016: корупция /12,9/
2017: корупция /17,8/
На терен, 2017-а глобалното изследване е проведено в периода от февруари до юни
Отдолу са интернет адресите на разглежданите годишни доклади в „.pdf“ формат със съответния номер на страница за профила на България
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2008-09.pdf (стр. 118)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2009-10.pdf (стр. 100)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2010-11.pdf (стр. 110)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GCR_Report_2011-12.pdf (стр. 130)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2012-13.pdf (стр. 120)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2013-14.pdf (стр. 138)
http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2014-15.pdf (стр. 136)
http://www3.weforum.org/docs/gcr/2015-2016/Global_Competitiveness_Report_2015-2016.pdf (стр. 124)
http://www3.weforum.org/docs/GCR2017-2018/05FullReport/TheGlobalCompetitivenessReport2017-2018.pdf (стр. 74)
7 Октомври 2017
Защо дъщерята на министър-председателя не може да си намери работа
Бойко Борисов днес даде собствената си дъщеря за пример срещу шуробаджанащината. „Стои момичето, плаче и казва не, не мога. Ако я пратя в частна фирма да отиде -- заминава фирмата. Ако я пратиме на държавна работа, това ше бъде гейт“, заяви Борисов на пресконференция в Евксиноград: youtube.com/watch?v=0nmFC1Fh8ME (6:15"..). „Ние 2009-а година дойдохме в управлението затова че обещахме да няма хора в бордовете, да няма роднински назначения“, отбеляза той минута преди това. Острото противоречие между неговата позиция и тази на парламентарната група на ПП ГЕРБ се корени в комплекса отношения между самия Борисов и Цветан Цветанов, с разпределението на политическите им функции и по-конкретно обстоятелството, че единия пряко носи политическата отговорност и е лице на управлението пред международните партньори на България, докато другия отговаря за организацията на партията с нейните структури и дела на местно и парламентарно равнище. Това е именно двойния стандарт, който се прилага в управлението на България от началото на т.нар. преход и който не би бил така възможен при по-демократична избирателна система, която свежда политическата отговорност пряко до личността на всеки представител. Също както в ПП ГЕРБ опитват да представят практиката с роднинските назначения за нещо нормално и оправдано -- едва ли не „Дрийм Тийм“ -- преди години Ахмед Доган твърдеше че моралът е вреден за политиката и изтъкваше че раздава порциите на финансирането в държавата. За съжаление явно и ДПС още не са преодолели този морал, пак не отправят критики срещу корупцията в управлението и продължават да разчитат на изборна подкрепа върху етническа, верска и анти-националистическа основа. От известно време Борисов твърди и че в България вече нямат работа само онези, които не искат да работят, защото, ако преди се е търсело работа за хората, сега се търсят хора за работата. Защо тази работа не е интересна на дъщеря му и какво притеснява частните фирми тя да я върши там, ако наистина може и ѝ е интересна, днес Борисов не поясни. Но предвид отлива на най-квалифицирания и способен човешки потенциал от страната, който продължава заедно с преките чуждестранни инвестиции, след като Борисов кара вече трети управленски мандат, тази работа, за която таткото твърди, че се търсели хора в България, явно не е същата като онази, за която може дъщерята. Двойните стандарти имат множество проявления в система без производство на съдебна справедливост, каквато още е и тази на международните отношения, и, естествено, се наблюдават дори в най-висшите форми на дипломацията. Професори биха казали, че на практика то не е възможно да се занимаваш "успешно" с политика и дипломация, ако не умееш да прилагаш двойни и тройни.. стандарти. Това, все пак, е само където не се произвежда съдебна справедливост. Ако развити държави действително прилагат двойни стандарти навън към по-неразвити, то вътре в самите развити държави такива практики биват ефективно санкционирани. И колкото по-развити съответно са, толкова по-бързо там всеки тарикат си получава заслуженото
4 Октомври 2017
И БНР се включи в кампанията за възстановяване на монархията в България
Неколкократно, при представяне на изложба архиви на бившия престолонаследник Симеон Сакскобургготски в днешното предаване „12+3“, Еленица Маринова повтаря „цар“, „царят“, „царя“ -- bnr.bg/../izlojba..sakskoburggotski. Въпреки че Симеон Сакскобургготски никога не е коронован и без правен акт със съответната церемония по коронация така трябва да титулуват в ефир и хора като цар Киро, например. Междувременно, в по-развити държави от десетилетия се разгръща републикански процес, което, очевидно, е една от причините сега да се наблюдават изстъпления и в Каталония, при особено оглушителното мълчание най-вече на самия испански монарх. Изглежда, в България, на най-високо равнище още има хора, които не са разбрали дори в коя страна всъщност игра Христо Стоичков за да се прослави на световно равнище. Знаете, че Франсиско Франко, който воюва заедно с Адолф Хитлер, през 1947 г. провъзгласява Испания за монархия, като оставя трона празен до края на собственото си управление и подготвя Хуан Карлос, вече бивш крал на Испания, нали? Сега, в архивите, които БНР така (не)професионално ПРедстави, имало и кореспонденция на Симеон Сакскобургготски с Франко. Но не всичко можело да се види на този етап, ако изобщо някога в бъдеще
3 Октомври 2017
Оставка на парламентарното ръководство
Огнян Герджиков, председател на Консултативен съвет по законодателството в Парламента, който сам си назначава съветниците и през него да се прокарва цялото законодателно производство на държавата? Представете си, що за демокрация? Не е ли Народът източникът на законодателството в България, и как подобна редакция следва да се осъществява от някой, който не представлява Народа? И то Герджиков, под чието парламентарно председателство бе потъпкана първата легитимна инициатива за Национален референдум в условията на действащата Конституция. Който бе отстранен преждевременно от председателския пост, но който измисли и прокара действащия Закон за вероизповеданията, с неговата дискриминация и потъпкване правата на хиляди граждани, докато насреща се създават специални протекции и привилегии, и се разходват принудително събрани от хората финансови средства против развитието на свободата, свободната конкуренция и свободния дух. Човек, който се е самозабравил до там, че да пише закони за религията, разбирате ли? Служебно, за контрол върху Народа. При цялото уважение към научните аспекти в Правото, как е възможно да се допуска употреба на този потенциал против демокрацията в България? Вместо да обучава кадри, от които се нуждае Съдебната власт и по този начин един професор да подпомага формирането на Правния институт, с чиято съдебна практика да се елиминират несъвършенствата в политическото законодателство, по-ефективно, чрез свободна воля и пряко върху конституционната правна основа още на нивото в териториалните съдилища.. Вместо това, Огнян Герджиков иска да става законоцензор №1 на държавата и да редактира целия политически поток законопроекти, преди да бъдат приети и да влязат в сила. Не само законопроектите, за които и досега може да е търсен на свободни начала. По-откровено може да отидат няколко митрополита, да го подпомагат в съвета. Може ли закон да не е одобрен от Църквата, а? Може би Сакскобургготски, с президента Радев, който реално упражнява вето, мътят короната от герба, така ли? В условия на монархически процес, който продължават да разгръщат и на местно равнище всяка година, всеки месец,.. с нови паметници, история, нови събития, пари и проекти. В който най-влиятелни представители на църквата играят видима роля, като че ли е новата идеологическа мисия на държавна сигурност, при съответните особености и противоречия. Как не ги е срам, когато е нужен Електронен парламент, вместо да пишем по „Фейсбук“.. Нужни са възможности за отворено, надеждно и публично обсъждане на Интернет-портала за всички български граждани. Лексиране и образуване на широката народна камара, с по-нататъшно развитие чрез електронните документи за упражняване на вот, допитвания онлайн пряко от самите граждани. Прозрачно и електронно в реално време също да се обсъждат и гласуват актове на представителната политическа камара.. И при крайно ниското равнище на обществено доверие, в което е изпаднал Парламента, вкл. в резултат дейността на Огнян Герджиков. След всички поразии, които е успял да забърка последно и в качество на служебен министър-председател. След като самият Огнян Герджиков защитаваше необходимост от подобна законодателна редакция, сега в доказан лобизъм за собственото си назначение
29 Септември 2017
Не може ДКСИ да определя назначенията в Президентството отвъд волята на Президента
Ако Президентът на Република България иска, то в неговия кабинет могат да работят хора с класифицирана информация и без да разполагат с изричен допуск от Държавната комисия по сигурността на информацията. Такава е логиката по смисъла на действащата Конституция и отговорността, която Президентът носи в изпълнение на неговите задължения по тази Конституция, с мандата, получен пряко от Народа, доколкото не се допуска държавна измяна. Противното би означавало по-нискостоящи звена от държавната администрация да контролират и подчиняват волята на Президента, все едно че стоят над него и те, вместо избрания от Народа, следва да определят кой да бъде или да не бъде назначаван в президентската администрация. Подобна възможност е абсурд не само от гледна точка на прилаганата Конституция, но изобщо с оглед на самия демократичен процес. Разбира се, при други конституционни уредби, с президентска изпълнителна власт и т.н., като например в САЩ, може да е предвидена процедура за сенатски изслушвания и одобрения на предлаганите от Президента номинации за ръководни постове в неговата администрация. Което отново е в рамките на демократичния контрол, при едно по-развито прилагане на принципа за разделение на властите, предвид начина, по който бива избиран Сената, неговите конституционни функции, позиция и пр.
27 Септември 2017
Още един прокурорски ритник в съдебната глава
Срещу цена от 2300 евро, чуждестранните туристи в България, за които държавната администрация работи приоритетно, вече могат да ритат главите на обслужващия ги персонал като футболни топки, когато ги издебнат в удобна позиция, докато камериерки, сервитьори и пр. си вършат работата, в т.ч. без тяхно знание и против собствената им воля. Това става ясно от присъденото наказание на Районния съд в Несебър за шведския гражданин Ралф Сундберг, който би шут в главата на камериерка, навела се да почисти пода: bnr.bg/post/../globa-ot-4-500-leva..za-shvedskia-turist... Новата атракция включва запознаване с условията на българския арест, няколко денонощия в реална обстановка, и засилен медиен интерес за превръщане на туриста в широко известна личност. Разбира се, всичко това се предоставя, ако съответната "футболна топка" остане жива и здрава, защото при летален изход, съгласете се, не може да се равнява на цената при отстрел на дивеч, въпреки че услугата още не е разработена в подобни хипотези. Гарантира се от българската съдебна система с прокуратурата като част от нея, благодарение на прокурорските инициативи, когато изобщо са налице. Виждате, прокурорът по делото е поискала 2550 евро, административна мярка. Засега не е известно дали е договорено и платено извънсъдебно обезщетение за изританата, но така или иначе, ако този съдебен акт не бъде надлежно обжалван и няма санкции срещу прокурора по делото, за пореден път ще се потвърдят стандартите в България по опазването на правовия ред. Докато в нашата държава пледират и налагат административно наказание за подобен шут, 28-годишния Светослав Стойков, който изрита човек по стълбите в берлинска метростанция към края на 2016 г, бе осъден на 35 месеца лишаване от свобода. При положение че въпросния съдебен акт от Несебър влезе в сила, този случай ще опровергае всички претенции на управляващите в политическата и съдебната система за постигнат напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред. Няма по-силно уронване на престижа и авторитета на професията на магистратите от собствените им актове, които се подиграват с обществото и справедливостта. Интересно, защо при тези обстоятелства не се наблюдават публични позиции от т.нар. независими организации, които иначе са дежурни по темата. Сякаш съществува широк консенсус, че правосъдието наистина може да не бъде прилагано еднакво за едни и други, привилегировани в определена среда. Колко би струвал ритника в главата, на първа инстанция, например, ако бе извършен на същото място, по същия начин и при същите обстоятелства от обикновен български гражданин? Къде са прокурорските и съдийските асоциации сега, Съюза на съдиите в България и т.н., да реагират и повдигнат въпроса в защита на съсловните им интереси? Предвид че на 15 септември изтече срока за деклариране на членства в подобни организации, макар и все още неизвестно точно каква част от магистратската общност съставляват, изглежда там вече предпочитат да не са така гръмогласни, отвъд онова, което самите представляват
26 Септември 2017
Докога в България ще се прилага споделено управление
Експертите от Световната банка не оказват професионална помощ, а продават експертни услуги на държави като България. Това става ясно от поредния проект, който бе представен днес с участието на СБ, сега за въвеждане на т.нар. споделени услуги в държавната администрация: investor.bg/../spodeleni-uslugi-v-administraciiata... Проектът се финансирал с 5 млн. лева, половината от които отиват за работата на експертите от Световната банка, а едва другата половина за администрациите, които следва да се включат в изпълнението. Отделен е въпроса за целесъобразността и резултатите от внедряваните по волята на СБ проекти, като се има предвид, че и в случая с т.нар. споделени услуги, опита на други държави е противоречив и до момента са се натрупали доста критики. Един от експертите в областта на управлението, например, твърди че споделените услуги се провалят, често излизайки по-скъпо, отколкото претендират да спестят, защото разстройват потока от услуги, като преместват работата на централно място, формират напразни транзакции, преправяне и дублиране на дейности, удължаване на времето за доставка и впоследствие създават допълнително търсене от рекламации или провалено предоставяне на услугите: en.wikipedia.org/../Shared_services#Critics... Особено за областта на публичния сектор се съобщават все повече провали на реализацията на подобни проекти, след като започва от края на 90-те: en.wikipedia.org/..#In_the_public_sector. Основният въпрос тук, все пак, не е за проблема с т.нар. споделени услуги в контекст на крайно належащата реформа на държавната администрация, въпреки несполучливия и твърде скъп опит, който България натрупа с подобни проекти и в митниците, и с електронното управление, в здравеопазването и т.н. Проблемът е защо България разходва милиони финансови средства, предназначени за експертиза по внедряването на подобни проекти, без обществени поръчки, чрез пряко договаряне от страна на изпълнителната власт с външни контрагенти, така че да се лишават от възможност български независими експерти, било от БАН или други научни институции, да предоставят необходимата експертиза, на по-добра цена, по-качествено и отговорно с оглед резултатите за бъдещето на страната. Защо и президентът Румен Радев говори отвъд океана, че Световната банка щяла да ни подпомага не с пари, колкото с експертиза, при положение че това, очевидно, също не е помощ, а във всеки случай си продават услугите на особено солени цени
25 Септември 2017
0-позицията в България е опора за управляващите
Освен подкрепата от Брюксел, Бойко Борисов се ползва и със солидни вътрешно-политически устои, които го държат без реална алтернатива. Като се започне от БСП, уж предприели вътрешно-партийни реформи и при последните парламентарни избори привлекли нови лица напред в изборните листи, вместо закостенелите ветерани. Близо половин година след това, вижте каква е равносметката. С какво тези хора оправдават доверието на избирателите? Например, журналиста Тома Томов, който, след избирането му, започна да отбягва репортери и публични изяви, последно научихме, че заминава за ваканция в Гърция по случай началото на новия политически сезон. Това, очевидно, е предпочитан начин за разходване на време и пари, които иначе получават за дейност в полза на обществото. Елена Йончева, от нейна страна, явно изчерпала въпроса за строителството на граничната ограда и след престоя в президентската администрация също загуби публична активност. Напоследък се носят слухове, че се готви за шеф на телевизия на БСП, така че, ако някой и от нейните избиратели е разбрал защо и какво досега тя прави в парламента, моля да сподели. Заедно със социолога Иво Христов, който също стана депутат чрез т.нар. гражданска квота, и тримата са членове на парламентарната комисия по външна политика. Има адекватен контрол върху дейността на външния министър ли, някакви конкретни инициативи по натоварената програма на България в тази област или относно проблемите в прилаганите документи, публични позиции ли, какво? От всичко, което се вижда в публичното пространство и от Иво Христов не става ясно как той оправдава доверието да бъде в парламента, все едно неговата работа продължава да се свежда до тази на преподавател и анализатор. Единствено за Александър Симов и Славчо Велков е възможно да се каже, че работят за каквото са избрани от гледна точка на тяхната ангажираност в парламентарната дейност и спрямо управлението на страната. Т.е., въпреки ходовете на Корнелия Нинова за публичен образ на партията, БСП не може да разчита на повече доверие от постигнатото и в контекст на продължаващото изтичане на професионален капацитет там все по-малко разполагат с управленски потенциал, който да се представи като нещо повече от формирания от Бойко Борисов. Съответно, техните инициативи, както при Сергей Станишев, ще продължат да затвърждават управлението на ПП ГЕРБ, не да го преодоляват. ДПС, от друга стана, се явяват опозиция единствено на т.нар. Обединен патриотичен фронт, докато същевременно подкрепят управлението на Борисов, независимо опитите тези актове да бъдат премълчавани, маскирани и прикрити. Извън парламентарната дейност се наблюдават редица сигнали за съвместна работа между контролиращите ПП ГЕРБ и ДПС, която изглежда покрива стойността на останалата част от негласната им, отричана коалиция. Наред с контрола върху съдебната система се говори за неформално управление на Борисов, Цацаров и Пеевски. Остава Веселин Марешки, като парламентарна опозиция, който се представя добре и явно получава медийно внимание, в т.ч. след опитите да бъде натискан от прокуратурата, чрез СРС и пр., но все още той не успява да формира образ на жизнеспособна политическа партия зад себе си и стои пред обществото като соло-играч, без достатъчно политически опит и история, далеч от необходимото за да му бъде обръщано дори публично внимание от страна на управляващите. Извън парламента очакваме да видим обединение на т.нар. анти-корупционен политически фронт, срещу самия Бойко Борисов и най-близките му сътрудници. Това, обаче, не се явява опозиция на ПП ГЕРБ по същество, с оглед на повечето провеждани политики и не малка част от кадровия състав, както са заявявали сами от тези претенденти. След болезнения коалиционен и управленски опит с Борисов, те по-скоро се борят да го заместят, а не да изместят неговото управление, разбира се, с всички особености, с които се отличават пред електората, като негова алтернатива. Независимо от предизборната реторика и целия потенциал, с който разполагат, все пак, без необходимите лидери и авторитет, това обединение също няма как да бъде реална заплаха за управляващите, и при успех на евентуални избори отново се очертава като техен коалиционен партньор. Последно, Слави Трифонов, още преди да заяви открито претенции за участие в управлението на страната, започна да показва неспособност за реализация, и, както се коментира, неговия политически потенциал спада, преди да се е ангажирал пряко с политическа дейност. Остава впечатление, че Трифонов прибягва към по-широки инициативи за да поддържа и стимулира западащото си обществено влияние с неговата шоу-програма, която, в най-успешните ѝ години, особено преди избори, наистина представляваше мощно средство за въздействие върху политическия живот на страната. Липсата на потенция в политическото представителство, след близо три десетилетия преход от тоталитарна система и планова икономика към плуралистична демокрация и свободен пазар, се наблюдава при все по-засилена активност на отделни граждански, НПО или съсловни протести по конкретни проблеми, сякаш самото гражданско общество сме опозиция на политическите представители. Доколкото организацията на ефективна политическа дейност се нуждае от финансиране, проблемът опира и до отстояваните в парламента правила за размер на държавната субсидия, въпреки волята на Народа, и пълна възбрана на частните бизнес организации, собственост и под контрола на български физически лица, да правят прозрачни дарения за политически партии. При все че частният бизнес е основен потърпевш от дейността на политическото управление и там биват създавани работните места за гражданите, чиито вот се търси от политическите партии
23 Септември 2017
Румен Радев може да загуби следващите президентски избори, ако продължава с проявите на коленопреклонност
Защо са нужни нови изтребители на България, ако целта на тази ударна авиация е да бъде ангажирана в реални бойни действия в близко бъдеще, с всички рискове за нейното унищожаване? Плановете за експлоатация на тези самолети през следващите 20-30 години, очевидно, не съответстват със стратегията за ескалация на военното напрежение, настъпателно разширяване на периметъра, контролиран от САЩ и формиране на фронтови държави, които да поемат евентуалните преки сблъсъци с конвенционално оръжие, в защита на англо-американските национални интереси. Всички военни конфликти, които САЩ поддържат на планетата, се осъществяват посредством остаряло въоръжение и концепцията за тези продължителни регионални войни бе приета преди години в собствената им военна стратегия. За целта, не се нуждаете от нова и модерна техника, която да пазите за ефективна отбрана, а трябва да си купите употребявани F16-ски, които може да се включват без задръжки в по-рискови маневри на развой и офанзива. Това, в общи линии, изчерпва въпроса за целите на подготвяната покупка на машини за ударната авиация на България. И тъй като такива цели не отговорят на българските национални интереси, при все по-отчетливия консенсус за необходимостта, ако се купуват самолети, те да бъдат нови и съвременни, виждате че натискът блокира процедурата и остава само да се примирите, че такива самолети в скоро време няма да бъдат купувани. Трябва да приемете, че българската авиация за охрана на въздушното пространство на страната бива приземявана и постепенно, във все по-голяма степен, тези функции ще бъдат възлагани на външни партньори на България, както е склонен и готов да плаща министър-председателя. Преди да бъде избран за президент Румен Радев се оплакваше и протестираше срещу постъпленията в тази посока на бившия министър на отбраната, сякаш не си дава сметка, че те се ръководят и одобряват от самия Бойко Борисов. Загрижен най-вече да изкара още някоя година на власт, така че да стъпи успешно на трамплина за президентските избори, действително, какъв резон има човек да харчи няколко милиарда в перспектива за следващите 20-30 години, когато на територията на собствената му държава е разположена постоянно действаща суверенна бойна авиация на САЩ, и то за да удовлетвори интересите на основния си вече политически конкурент? Няма никаква възможност Бойко Борисов и Румен Радев да постигнат работещ консенсус по въпроса за ударната авиация на България и ако Радев не го е разбрал, дори след целия му опит на главнокомандващ на ВВС, това говори още по-малко в негова полза. Проблемът явно е негова слабост, в качество на предходната му длъжност, която той не успява да надживее, сякаш се е кандидатирал за президент да реши именно този въпрос, и, естествено, това ще бъде използвано по всевъзможен начин до край за да бъде уязвяван. Видимо, от последните негови изяви, където той публично отправя молби и склонност за отстъпки в своето поведение, дори поддава по-лесно, отколкото сме очаквали. На фона на участието в Общото събрание на ООН, където изнесе реч като чиновник, вместо глава на суверенна държава, все едно слушахме доклад на Николай Младенов, не заради начина, по който бе представена тази реч, колкото заради нейното съдържание по същество, се вижда, че Румен Радев, наистина, още не е израсъл дотам, че да се изправи на равни нога универсално срещу другите по-опитни политически лидери. Нямаше и дума в тази реч по най-належащите проблеми за интеграцията в региона на Балканския полуостров, Черноморското икономическо сътрудничество и пр. все основни въпроси, които засягат пряко не само България, а дават силно отражение върху глобалната система на международни отношения и сигурност
21 Септември 2017
Българският народ не ще бъде с армията срещу руснаците
Министър-председателят Борисов е подписал проекто-доклада за състоянието на националната сигурност за изминалата година, срещу Русия, защото такава била доктрината за колективна сигурност на НАТО. Това става ясно от неговите думи тази сутрин пред „бТВ“ /37:25"../. Терминът „доктрина“ е латински, знаете, означава „учение“ и бива заместван със синоними като „догма“, „вяра“ и пр. Съответно, в различните области се обособяват военна, религиозна, правна и т.н. доктрини. Кога, какъв приоритет отдава Бойко Борисов на едната или другата доктрина, при рязко противоречие помежду им, както се оказва, например, с религиозната и военната в България по отношение на Русия, всеки има възможност да преценява. Но да се каже, че, ако станело война, в или извън доктрината, ние сме щели да се бием срещу руснаците, очевидно, е не само извън конституционните правомощия на министър-председателя, който не е върховен главнокомандващ, а е и извън представителните му пълномощия, с които разполага. Изцяло извън неговия мандат, в първо лице, множествено число, Борисов явно визира друго, а не българския народ, където нагласите спрямо Русия се потвърждават устойчиво от представителните емпирични изследвания, независимо от насрещния медиен и пр. контрол. Не веднъж в Историята, разбира се, официалните власти на България са потъпквали Народа и по тази линия, тук вече е ставало дума, че при подобен развой в бъдеще, по всяка вероятност ще се наложи руснаците да ни освобождават за трети път. По-големият въпрос е, че такова разминаване с обществените нагласи спрямо Русия се наблюдава и в други държави от НАТО, провеждат се протести срещу НАТО-вския милитаризъм, и съществуват разногласия между официалните представители на самите държави-членки в НАТО по редица въпроси относно Русия. Понятията за „военна“ и „отбранителна“ доктрина не са еднакви, прогнозите за единен „Алианс“ в хипотези за реални бойни действия не винаги са реалистични, и предвид на известните с оглед активността от националните интереси на отделните държави се вижда, че САЩ и Обединеното кралство са основните източници на ескалация на военното напрежение по границите на континентална Европа. Интересно, когато подготвят официални документи за националната сигурност на България или колективната сигурност в Европейския съюз, дали наистина рисковете и заплахите биват дефинирани обективно, или просто там се пише едно за доктрината, докато другото се знае и отчита без да се пише
18 Септември 2017
Къде е въпросния проект на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г.
Какво пише и какво не пише там -- в Народното събрание ли казват, че бил внесен, или само в Парламентарното? От сайта в Интернет става ясно, че днес /13 септември/ е бил за разглеждане в парламентарните комисии по Образование и наука, Околна среда и води, и Правни въпроси, от 14:30 ч., Земеделието и храните, и Отбраната, от 15:00 ч., а утре /14 септември/ щели да го разглеждат в комисиите по Енергетика, и Регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, от 14:00 ч., и Културата и медиите от 14:30 ч.: dox.bg/files/dw?a=a7dd0cfe3c, parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/sitting. Самият проекто-документ още не може да се намери публично. При все че никъде в изброените не е отбелязано заседанията да са закрити за медии, граждани и граждански организации
13 Септември 2017
Кубрат Пулев едва ли остава с шанс, ако пак излезе с визия на влечуго
Рядко ми остава време да наблюдавам спортни събития, освен ако не се касае за най-значимите мачове, в които обикновено се влага по-широк смисъл от самата спортна надпревара. И тъй като става въпрос за доказан български тежкоатлет, който търси идентичност върху български национални символи, дух и пр., като източник на воля, въпреки че разчита изцяло на лица от друга държава за своята подготовка и организация на спортната си дейност, гледах мача с Владимир Кличко. На 15 ноември 2014 г., претендентът Пулев за поясите на най-силния тогава боксьор на планетата бе нокаутиран в петия рунд. Направиха ми впечатление визуалните ефекти, с които излизат двамата съперници на ринга и които най-често биват изрязвани от повторенията на мача. Забележете -- youtube.com/watch?v=6WHDnbKgwC0 -- докато единият се появява с внушение от сагата за шотландски боец, воинът от високата земя, който усвоява силата на победените от него /8:20-40"/, Пулев се придържа явно към боксовия си прякор и излиза на ринга с образ на змия /4:50-5:20"/. Закономерно, така, сякаш според преданията и на други легенди, запазени през вековете, влечугото бе смачкано. Може „Кобрата“ да прилича на неговия спортен стил и да звучи като неговото име, но това животно в България никога не е почитано, като символ на сила и български дух, и очевидно няма място за подобна фауна на боксовия връх на планетата. Всъщност, името Кубрат е с коренно различен произход по етимологична и историческа основа, а преди лъвът да бъде възприет като български национален символ, както е известно, прабългарите особено са почитали орела. Впоследствие, наистина, Владимир Кличко си го получи нееднократно от британци, които му показаха, че на тези висоти и в спорта не е достойно да се представяш посредством чужди национални герои. Британците не са хора, които пренебрегват детайлите, имат развито чувство за хумор, и в света на тениса, например, преди Анди Мъри да измести за известно време непробиваемия дотогава Новак Джокович от челното място в световната ранглиста, дори се разпространяваше видео, на което взривяват Джокович с танк: youtube.com/watch?v=kn271kr_ks0. Сега, остава да видим репертоара до наближаващия мач за световния боксов връх, макар че те явно нямат причини да се притесняват от Кубрат Пулев, при коефициенти на спортни залози 1.01 до 1.08 срещу 9 , 10 и повече в полза на Антъни Джошуа: oddschecker.com/boxing/anthony-joshua-v-kubrat-pulev/winner. Срещу Кличко, Пулев се оплакваше от тесни ръкавици, допинг-неравнопоставеност и какви ли не още недостойни номера, за които иначе би трябвало да са се погрижили хората в неговия екип. Този път, преди да се изправи срещу световния шампион, даде интервю, че неговите промоутъри са договорили мача, без негово съгласие, единствено с финансови мотиви, без оглед на изхода. Мач, договорен да се проведе действително дори не на неутрална територия, а в родината на Джошуа. Не става въпрос за украинец и при такива обстоятелства няма основания да се очакват каквито и да било неспортсменски прояви. Достатъчно е да се разчита на онова, което в отбора на Пулев сами му правят, за да няма и опасения/надежди за изненада. Все пак, там не са българи и в случая не може да се твърди, че това е българска работа
12 Септември 2017
Защо политическите представители предлагат съдебни кадровици
България изглежда се съобразява с критиките и препоръките на Венецианската комисия към Съвета на Европа и Комисията на Европейския съюз относно процедурата за избор на членове на кадровия орган на съдебната система. Въведен бе пряк избор на представителите на съдийската и прокурорска колегии във ВСС, влязоха в сила изменения на Конституцията за необходимо мнозинство от 2/3 при избор на парламентарната квота, и в Парламентарната комисия по правни въпроси се провежда публично изслушване на номинираните кандидати в условия на прозрачен конкурс. Ако бъдат разгледани особеностите за формиране на подобни съдебни съвети из други демократични и правови държави, изглежда нормално политическите сили да участват в механизма за кадрови контрол върху съдебните магистрати. Когато обаче тази процедура бъде анализирана по-задълбочено, едновременно в пълния обхват на демократично възпроизводство и с оглед на последните детайли, се вижда че България още е далеч от постигането на съдебна независимост и въпреки напредъка, прилаганият механизъм за политически избор на членове във ВСС остава форма на тежък партиен контрол. На първо място това касае начина, по който се избират самите парламентарни представители в България, въпреки волята на Народа. Сравнението с избирателните системи в други държави, с които иначе се сравнява формирането на Висш съдебен съвет, веднага откроява острите дефицити в демократичния процес, които партийните върхушки продължават да отстояват. Може би най-точно, в общ план, този проблем бе поставен от Стефан Цанев в „Панорама“ през януари 2014 г. -- vbox7.com/play:9d79dc2749. Второ, за разлика от други държави, при формирането на състав от политическите сили в аналогични съдебни органи, в България не се прилага разделение на властите. И във Франция, и в Англия и Уелс, например, държавният глава не е лишен от функции, като в единия случай съответно има водеща роля, а в другия -- последна дума за назначаване на избраните членове. По този начин бива гарантиран междуинституционален консенсус за бъдещето на съдебната система, с оглед на обществения интерес и против партизанските прояви, като форма на зависимост. И трето, не на последно място, става въпрос за отстояваната в парламента норма по чл. 19, ал. 3 от Закона за съдебната власт, предложенията за членове на Висшия съдебен съвет, избирани от НС, да се правят от парламентарните представители. Вместо да се отвори конкурс с широко участие на кандидати, които отговарят на изискванията, и съответно широк обществен дебат, както би трябвало да е целта при допълнителната квота във ВСС, виждаме как изначално определянето на тази квота съдебни кадровици, не просто избора, отново се капсулира в партийните ръководства, представени в парламента, произвеждайки съответно зависим съдебен състав. Въпреки спазените международни препоръки, с публичния театър, който парламентарните функционери разиграват, такъв избор, предопределен от задкулисните договорки и междупартийна търговия, няма как да преодолее т.нар. капсулация на съдебната система. Такъв избор допринася към хроничната липса на обществено доверие, затвърждавайки капсулацията, като единствено я прави зависима от партийните ръководства
7 Септември 2017
Кой носи отговорност за участието на България във военни учения извън страната
Вчера в Грузия е започнало многонационално военно учение „Agile Spirit“ 2017, планирано с участие на Армения, Азербайджан, България, Грузия, Латвия, Румъния, САЩ и Украйна, съобщава БТА. Руската телевизия „РТ“ разпространи кадри от откриването, а арменски информационен източник съобщи, че Армения е отказала да участва. Такова учение е проведено също през 2016 и 2015 г., като от Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България става ясно, че това е в изпълнение на План за съвместна българо-американска подготовка и учения. По информация на Министерство на отбраната, първият такъв план е разработен през есента на 2009 г., под координация от българска страна на отдел „Съвместни съоръжения”. Това се прави в рамките на двустранното споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което урежда използване на обекти и съоръжения от суверенни въоръжени сили на САЩ и съвместна българо-американска подготовка на територията на Република България. От интернет-портала на НАТО става ясно, че въпросното многонационално учение „Agile Spirit“ се провежда въз основа на двустранно сътрудничество между САЩ и Грузия, което е отворено за участие на други партньори. Така, за пореден път виждате как България бива въвличана в неясни военни коалиции, без някой да поема политическа отговорност и то когато в управлението на страната, вкл. с министър на отбраната, участва политическа сила, чиито предизборни ангажименти предвиждаха преразглеждане изобщо на двустранното военно споразумение със САЩ
4 Септември 2017
Още в maxilian.blog.bg