Процедурата за цялостна конституционна реформа би трябвало да е водеща тема за КСНС

Повече от десет години изминаха от последното разглеждане на въпроса в пленарна зала на парламента дали да се свика ВНС. Ако сте забравили, тогава инициативата бе на НДСВ и я блокираха гласовете на БСП и депутатите, които Иван Костов бе отцепил от парламентарната група на Обединените демократични сили, и с които учреди ДСБ. Всички останали, вкл. ОДС и ДПС подкрепиха. Заради Костов, не достигна малко за необходимото мнозинство от две трети и така поне да се преодолеят ограниченията от вече приетите решения на Конституционния съд относно належащите конституционни реформи. Доколкото си спомням, тогава в парламента пристъпиха към решението по чл. 160, ал. 1 от Конституцията, без да е внасян проект за нова Конституция. Защото, според юристите от НДСВ, така е допустимо, и утвърдителното решение би имало всички правни последици за произвеждане на избори за ВНС, независимо от липсата на конституционен проект. Логиката е основателна, като се има предвид, че след свикване на осмото ВНС, то не би било ангажирано да разглежда и да се съобразява с каквито и да било проекти, внесени в Обикновеното НС, и, естествено, ще се занимава с конституционните проекти, които тепърва следва да бъдат внасяни, след учредяване на Великото събрание. Практиката от 7-то ВНС е такава, че съставиха специална Парламентарна комисия за разглеждане и обсъждане на всички постъпили конституционни проекти, въз основа на които бе приет и предложен един общ проект за разглеждане в пленарна зала. Така или иначе, това са въпроси, които ще бъдат решавани след изборите за ВНС. Към днешна дата изглежда се сформира все по-голямо обществено съгласие, че и приетата от ВНС Конституция следва да бъде подложена на Национален референдум за да влезе сила. Едно е върховен закон, разбира се, друго -- обществен договор. В днешно време има също добри възможности за провеждане на широко обществено обсъждане в електронен писмен вид, стига да бъде организирано по удачен начин. Важно е да се отчете и каква е парламентарната подкрепа за свикване на ВНС в действащото събрание. Доколкото е известно от публичните изяви, може би единствено групата на БСП продължава традиционно да пречи. И посоката, в която върви Президента, като възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност, следователно, ще бъде особено показателна. Дали Плевнелиев ще изиграе ролята на Костов? Отново, въпреки, иначе, предишните му заявки по темата. В действителност, тези въпроси почти никога не се решават чрез консенсус, за какъвто някои пак мечтаят. Важното е да се събере достатъчно подкрепа с необходимото мнозинство. А че България щяла да председателства Европейския съюз, какво били искали посланици на други държави, или управляващите в Брюксел, какво значение има? Общата цел със свикване на ВНС е да се преодолее нестабилността в България, заради належащите реформи, по-конкретно относно разделението на властите, независимостта на съдебната, мястото на прокуратурата.. И с няколко само акта на ВНС това може да се случи, без да е необходимо дори да се приема цяла нова Конституция. ВНС може бързо да гарантира устойчиво функциониране на държавните институции -- отделно изпълнителната власт и съдебната справедливост -- като съответно освободи ресурс да се ангажира и с текущи проблеми.. В крайна сметка, така България може да осъществи и председателството на Съвета на ЕС през 2018 г., правейки успех от него. Не на последно място, предвид решението за мажоритарни избори, сега, свикване на ВНС по прилаганата вече смесена избирателна система, според чл. 4 на отменения Закон за избиране на ВНС, с оглед на особения статут на събранието и по-големия брой представители, се очертава като разумен компромис за преодоляване на проблема с избирателната система в следващите парламентарни избори. Наистина, пред много от чуждестранните посолства в столицата продължават да препятстват свободното движение посредством бариери. Премахването на тези бариери е от компетентността и в правомощията на българските институции. Така въпросът може да бъде сведен и по-просто: докога в България сами ще си слагат бариери

19 Ноември 2016

Общественото доверие към Росен Плевнелиев е по-ниско от доверието към министър-председателя в оставка

Точно когато е натоварен с особено голяма държавническа и обществена отговорност за съставяне на служебно правителство в страната, изпълняващият длъжността президент на Република България Росен Плевнелиев отива на двудневно посещение в Малта: president.bg/calendar/2016/11/17/#calendar. Тези негови задгранични воаяжи в момента преди да назначи изпълнителна власт не са за първи път и вече се създава впечатление че съвсем не са резултат от случайно съвпадение. При положение че и от двете най-големи по численост парламентарни групи са изразили готовност да му върнат проучвателния мандат, и от Плевнелиев се очаква или да постигне невъзможното със следващо правителство в действащия парламент от по-малка парламентарна група, или да назначи свое, забележете само в програмата му какви по-важни консултации смята да води той и с кого, доколкото там всичко е обявено. Още повече при неговата репутация, в която фигурира и нерегламентирана среща извън България за уреждане на частни корпоративни интереси против държавата, за която той отказва да даде надлежни обяснения. Това пътуване /с преспиване/ се случва при вече гласувана оставка на Министерски съвет, в условия на все по-интензивен и широк вътрешнополитически натиск за свикване на Велико народно събрание, когато публично дори се лансират конкретни конституционни проекти, постигнато е всенародно решение за избирателна реформа из основи, и при отворена възможност за служебното правителство да работи с действащ парламент, така че да предлага и прокарва решения и законопроекти. Обърнете внимание, Росен Плевнелиев публично не потвърди казаното от новоизбрания президент Румен Радев, че двамата са се договорили да съгласуват назначенията на служебния кабинет, така че правителството, все пак, да бъде резултат от волята на някой, на когото народа има доверие. Защото, според емпиричните данни, общественото доверие към Плевнелиев отдавна е изчерпано: alpharesearch.bg/bg/socialni_izsledvania/.../prezident.html

16 Ноември 2016

Нов евро-комисар за общата политика по сигурност и отбрана

За следващия български евро-комисар може и да няма срок, но все по-належаща става необходимостта от нов ресор в Европейката комисия: по отбрана и сигурност. Без съмнения в способностите на Федерика Могерини, която отговаря за външните отношения и политиката по сигурността на ЕС, след приемането на Плана за изпълнение по сигурност и отбрана /.pdf/ вече се вижда че предстои много работа, извън периметъра на външните отношения, от която съответно г-жа Могерини би следвало да бъде освободена, за да може и външната и отбранителната политики на ЕС да се осъществяват пълноценно. Развитието на общо-европейската политика за сигурност и отбрана изисква напредък в интеграцията на отделните специални служби на държавите членки, както за външно разузнаване, така и за контра-разузнаване, и като цяло по-различна компетентност от подготовката на един високопоставен дипломат. Разбира се, голяма грешка би било ако ЕС се съсредоточи единствено върху собствената си отбрана, без да се ангажира енергично и с проблемите на глобалната сигурност, която може да се окаже подкопана тъкмо от формирането на общо-европейска военна политика. Придържането към ангажиментите с НАТО изглежда рационално от регионална гледна точка за евро-атлантическото пространство, но НАТО, като регионален съюз, е от времето на Студената война и продължава да намира идентичност въз основа на глобална конфронтация. Европа исторически и цивилизационно е ангажирана с, до голяма степен потърпевша от глобалната сигурност. Така че усилията на ЕС би трябвало да са ориентирани по-скоро към синергия с ООН, не просто за засилване на съществуващо партньорство, колкото с оглед на реформите, отдавна належащи и там, във връзка с противодействието на международния тероризъм и необходимостта от глобална система за предотвратяване на регионални военни конфликти. Освен за решаване на текущи проблеми, политиката за сигурност и отбрана трябва да е ориентира изключително напред в бъдеще и Европейският съюз е заинтересован в тази област да се ангажира с дневния ред на формати като Г8 и Г20, а не единствено регионално, с ОССЕ и Африканския съюз

15 Ноември 2016

Колко сигурно е НАТО

Не е известно още как ще се развие англо-щатската инициатива за разгръщане на въоръжени сили по източния фронт в близост до западните граници на Русия. След като стана ясно че Доналд Тръмп е следващия президент на САЩ, с неговите изказвания -- както за сътрудничеството с Владимир Путин, така по отношение на финансирането и ангажиментите спрямо НАТО -- в централата на Алианса в Брюксел вече решили да отложат планираната за идната пролет среща на върха, съобщава „Шпигел“. Искали да дадат повече време на Тръмп, след встъпването му в длъжност през януари, да формира своя курс към НАТО. „Шпигел“ се позовава и на секретен доклад от екипа на Йенс Столтенберг, със сценарий за президентството на Тръмп, според който новата администрация можела да оттегли ангажимента за предприетите ротационни войски на САЩ в Източна Европа. Друг сценарий от цитирания доклад допускал намаляване на американското военно присъствие в Европа като цяло. Най-оптимистично било ако Тръмп настоявал единствено за увеличаване на разходите от европейските държави. Поводът, както е известно, с Крим, след преврата срещу украинския президент Янукович, и целта за стратегическото военно положение в Черноморския басейн, отвори бързо разрастване на напрежението между Русия и Евро-атлантическото пространство. Това позволи на англо-говорящото обединение да прекъсне процеси на търговско-икономическа интеграция между Европа и Азия, докато ускорява усилията за реализация на собствените си претенции спрямо Европейския континент, в т.ч. с разполагане на повече въоръжени сили и, чрез засилване ролята на НАТО, блокиране на перспективата за общо-европейски отбранителен суверенитет. Руснаците, от своя страна, в изолация на запад, ускориха активността не само в областта на отбраната, а и по линия на международното сътрудничество във всички възможни посоки, в т.ч. Китай, държави от Африка и Южна Америка. За разлика от тях, Китай е основният икономически конкурент на САЩ, и с развитието на китайската инвестиционна експанзия -- в Африка, Източна Европа и т.н. -- наред с все по-големите пробиви на международните пазари, доколкото може да се съди от реториката на търговеца Доналд Тръмп, изглежда ще се превърне в основен външно-политически приоритет на неговата президентска администрация. В макро-перспектива, Тръмп скоро ще се озове пред избор дали да търси сътрудничество с руснаците против Китай и бъдещето на азиатското им партньорство, или да продължи стратегията с напрежението между НАТО и Русия, подновявайки усилията за търговско-инвестиционна интеграция с Европейския съюз,.. в контекст на т.нар. „Брекзит“, и не особена промяна на отношенията с Китай, въпреки все по-големите проблеми, като напр. за Южно-китайско море, невъзможността да бъде изолирана конкуренцията от Азия в търговско-икономическо отношение и, в крайна сметка, все по-непреодолимия военно-стратегически алианс между Русия и Китай, с останалите им международни партньори. Натискът върху Тръмп започна още с обявяването му за победител в кандидат-президентската надпревара. От страна на Русия, напр., говорителят на президентството Дмитрий Песков заявил пред „Асошиейтед прес“, че Тръмп може да помогне за доверието, ако убеди НАТО да забави своето разширяване или изтегли войските си от руските граници. Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън пък обсъдил със следващия вицепрезидент Майк Пенс редица политики от критично значение, вкл. НАТО и Източна Европа: whitehouse.gov/the-press-office/2016/11/10/readout-vice-presidents-meeting... В британската преса оживено коментират външно-политическия курс на Тръмп и очакваните инициативи от Лондон в тази връзка, по-специално относно Русия и войната в Сирия

14 Ноември 2016

Все по-осезаема е необходимостта от президентска изпълнителна власт

Веселин Марешки, Слави Трифонов, .. неуморният Радан Кънев щял да прави нов политически проект, самите Вие може би обмисляте да се захванете със сформиране на нова политическа партия..? Защо да няма повече парламентарни фракции, повече представителност и плурализъм, когато обществото го иска? Нали такава е целта с функцията на легислатурата? За разлика от държавното изпълнение, чиято дейност изисква йерархичен порядък и персонална отговорност. Кому е нужна нестабилността от смесването на представителните власти, помислете? Що за държавно устройство е това, което налага компромиси с предизборните ангажименти към хората за да не блокирала иначе държавата? Виждате тези проблеми и в други европейски държави, където губят много време, пари и енергия за да съставят правителства. Вместо ясно изразен мандат въз основа на демократичния вот на народа, изпълнителната власт се получава в резултат на задкулисни договорки. Когато се касае за монархии, все пак, там нямат и възможност да определят държавен глава посредством избори. Но въпросът не е дали искаме президентска или парламентарна република. Важното е да се гарантира ефективно разделение на властите, така че нито президента, нито в парламента да могат да злоупотребяват с доверието на избирателите. И същевременно да функционират пълноценно, независимо от резултатите на едните или другите избори

9 Ноември 2016

Тенденцията с медиите в България била отрицателна

Един разговор с проф. Нели Огнянова за проблемите на медиите: investor.bg/medii/455/a/mediinite-koncentracii-risk-pred-mediinata-svoboda-v-bylgariia-227476/ в прикрепеното видео /28 мин./

От къде минава границата между Европа и Азия в цивилизационен смисъл, ако редакционните медии се придържат към все по-корпоративно, в т.ч. публично-бюджетно финансиране, и все по-източни стандарти

3 Ноември 2016

Каква е разликата между „пирати“ и „патриоти“

Halldora Mogensen от Пиратската партия на Исландия:

„Бихме искали да създадем платформа, където Вие можете.., където Вашия глас може да бъде чут. Където може да влезете и да въздействате на правената политика от самото начало. Където можем да имаме демократичен вот по тези въпроси. Така че, дали сте ляв, десен, среден.. или каквото да е, това няма значение. Всеки принадлежи там, защото става въпрос за преразпределяне на властта

Като глътка чист въздух по някакъв начин. И мисля, че това е, за което хората се надяват. Защото са изморени от корупция. Но хората не са имали алтернативи и сега имат алтернатива на това. Знаете, те искат да направят нещо различно

Защото просто изглежда онези няма да се спрат пред нищо. Като че са толкова открито корумпирани, че дори не се опитват да го прикриват. И се вижда, всъщност, доколкото усещам, че тези индивиди се чувстват сякаш така е О'Кей. Че това просто е пътя на света. Това е, както е: "Ние сме кралете на хълма", "И така го правим". И мисля, че това е, което вбесява хората “

https://www.youtube.com/watch?v=m_PwvAIPNNk /0:42-1:54''/

28.10.2016
.


Не са ли национализмите /контра/продукт на интервенционизма

29 Октомври 2016

Национални допитвания по всички въпроси с преодоляно президентско вето

Такива инициативи можеха да бъдат предприемани и досега, в рамките на правомощията, с които Президента разполага. Може при всяко отхвърлено от Парламента вето Президентът да инициира национално допитване с конкретни въпроси дали гражданите подкрепят съответните проекто/закони. Можеше да се инициира референдум за съдебната реформа на Христо Иванов, която в Парламента окастриха. Или за отнетото президентско ръководство над разузнаването. Изобщо, за всичко, което мнозинството депутати си позволяват колективно срещу политиката на Президента, така че в Парламента поне наново да обсъждат проблемите на това държавно между-институционално несъгласие, да се вижда колко пъти, по кои въпроси и с какви аргументи отхвърлят президентските инициативи за тези референдуми. Но в президентската институция явно още има лице, което се гордее, че е инициирал първи президентски референдум

26 Октомври 2016

Турция се очертава като първа военна заплаха срещу границите на Европейския съюз

НАТО вече създава заплахи за сигурността на Европейския континент по линия на Турция и партньорите извън или напускащи ЕС. В контекст на продължаващите публични изказвания на турския президент за възстановяване на Османската империя, военното му нахлуване на териториите на Сирия и Ирак, въпреки действащите международни договори, Устава на ООН.. и не на последно място протестите от страна на Сирия и Ирак, ставаме свидетели също на въздушни схватки с пълно бойно снаряжение в гръцкото пространство: news.bg/int-politics/turski-i-gratski-iztrebiteli-se-gonyat-nad-egeysko-more-naprezhenieto-mezhdu-sasedite-se-pokachva.html. По повод изстъпленията на Реджеп Ердоган срещу Лозанския договор от 1923 г., турският външен министър бе цитиран от гръцки медии да заявява, че щели да го спазват, което не значело човек да не може да изразява мнение доколко правилни и справедливи били такива споразумения. Ердоган обаче е държавен глава на Турция и няма как публичния израз на неговото мнение да бъде свеждан до коментатор. И когато турската армия, под ръководството на този човек, предприема действия в съответствие с неговото мнение, явно външният министър Мевлют Чавушоглу визира ангажименти с международния правов ред единствено до пределите на собственото си ведомство. Така се стига до основния проблем за нео-османистката стратегия на турските власти със започналата ѝ реализация. Главно преимущество за Ердоган, което му позволява напредък все по-широко из чужди територии, е възможността да си играе с двата силови полюса на планетата, като ту се договоря с едните, ту с другите, без те да му се противопоставят ефективно, с оглед на собствените им интереси и калкулации в противоборството помежду им. Така Ердоган нахлу в Сирия, както не можеше преди да се сдобри с Владимир Путин и да започне да ръмжи на САЩ, от където пък съзират потенциал в напредъка на своя НАТО-вски партньор, с намерения да го използват срещу руснаците, и също си траят. Но двата силови полюса са отвъд Европа. Военния конфликт в Сирия възникна като резултат от тяхното противоборство и Реджеп Ердоган участва там от самото начало с разпалването на проблема. По този начин се натрупаха бежанците и мигрантите на турска територия, чиято тежест Ердоган започна да ориентира на Запад и Север в употреба по своята османска реализация. Нееднократно отправя заплахи срещу Европа с бежанците. В целия процес, от самата му стратегия, през нейното осъществяване, с контрола върху мигрантския поток, методите и ангажирания персонал за тези цели, до профила на лицата, които, в крайна сметка, идват нелегално от Турция, се вижда че това не са просто бежанци или мигранти. Това са пара-военни средства за възстановяване на Османската империя и техния потенциал тепърва може да се развива с разгръщане на нестабилност и т.н. в съответствие със сблъсъка между САЩ и Русия, от който Ердоган се възползва. Как е възможно да разчитате на НАТО, при положение че един от неговите членове показва намерения да Ви нападне? И в Брюксел да тълкуват по друг начин организираното незаконно заливане с хора от външна за ЕС държава? Как е възможно още ЕС да се мотае с концепции и бюрокрация за интеграция в областта на отбраната, без най-малкото да сме се споразумели, че нападението срещу която и да е държава в ЕС се смята за нападение срещу всички? Това вече трябваше да е предложено и формално да се обсъжда в ЕС, да се вижда и по какъв начин англичаните ще пречат на фона на турската заплаха срещу границите на ЕС

21 Октомври 2016

Румяна Бъчварова се оплака, че и на РБ в управлението Цецо не им приема законите

След като овладя дневния ред с производството на НС, ЦЦ.. Но само в коалиция, в която 85 души са готови да подкрепят идеите на 13, РБ на Кунева, Лукарски, Ненчев, Москов или Митов имали шанс да направят всичко, което би трябвало да искат и да са обещали на избирателите си, пише Румяна Бъчварова: clubz.bg/comment/260580. Вижте, кога 85 души в Парламента подкрепят идеите на Румяна Бъчварова? Да направи всичко, което би трябвало да иска и да е обещала на избирателите си? Кога има, кога няма, известно по чия логика, не е лотарийно? Фактически, има ли реформи, от най-належащите и обещани на избирателите, които да са минали през тяхното парламентарно мнозинство? Такива минават само модифицирани с обезсмисляне на самите инициативи. Иначе, минават други "реформи". Гледната точка на Румяна Бъчварова с нейното влияние в ГЕРБ с Борисов за прокарване на тия закони дори не може да се сравнява с възможностите на РБ, „или това, което от тях казва, че не е опозиция“. Според Бъчварова, те са си виновни

16 Октомври 2016

Университетската среда е най-подходяща за публичен кандидат-президентски дебат

Дали всичко е шоу, уважаеми читатели? Както се видя и тази седмица в САЩ, зависи в какъв смисъл го разбирате. От 1987 г. там функционира изрична Комисия за президентските дебати, нестопанска, безпристрастна организация, чиято основна цел е да предостави възможно най-добро информиране на гражданите за президентския избор, спонсорира и продуцира дебатите между претендентите и предприема съответните изследователски и образователни дейности. Не само последния, а всички дебати също за 2016 г. се провеждат в университети -- debates.org/index.php?page=2016debates. Там вече е традиция, независимо коя или кои медии излъчват събитието. Шоуто е производно и не му се позволява да въздейства върху основната, сериозна работа. В последния дебат между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп направи впечатление как дори въпросите от аудиторията бяха задавани с оглед на логическата последователност във водената дискусия, макар самите претенденти, както съобщиха, да не са запознати предварително с нито един от въпросите. Преди да излязат кандидатите, имаше няколко изказвания във връзка с организацията на дебата, в т.ч. от ръководството на университета и студентския им съюз, чийто председател изрази гордост неговия университет да предоставя израз на демокрацията. Явно, освен че шоуто не е каквото го разбират печеливши продуценти в България, и науката сред водещите университети на планетата допуска в нейните сгради и прилежащи територии да се осъществява политически дебат. Не би било възможно и целесъобразно за гражданите при двайсетина кандидати с драстични разлики в ниво на подготовка и обществена подкрепа, без да се отчитат емпиричните данни за техните шансове, както постъпва Комисията в САЩ. Освен за първи тур на предстоящите президентски избори в България, все пак, такъв дебат ще бъде нужен и за втория тур. Като цяло, развитието на демокрацията е продължителен процес, минават поколения докато се появят важни институции. Самото държавно управление по дефиниция е партизански институт, медиите никога не са били безпристрастни субекти, а т.нар. неправителствен сектор в страната е произведен и още функционира като фронт-енд инструментариум на конспиративна основа за геополитически цели. След повече от 25 години т.нар. преход нямаме достатъчно гаранции за честността на изборите, въпреки че престъпни групировки като ВИС са минало. И през 2016 г. в България никой на централно равнище още не носи отговорност за преброяването на бюлетините, знаете, в ЦИК се оправдават с протоколи, докато членовете на СИК не са длъжни да имат завършено дори основно образование. Очевидно има много работа и ако искаме напредък в развитието на демокрацията тепърва са нужни още усилия. Най-сетне има разбиране да се води пряк дебат от страна на основните претенденти в изборната надпревара, което бе затрито през годините. Предстои референдум по три важни за бъдещето на България въпроса, макар постижение на едно шоу. Във водещите медии неглижират шоу-конкуренцията и всеки опитва да направи свое шоу от водещите кандидат-президенти. Влиятелни лица и от двата лагера изглежда предпочитат дебат за предстоящите избори в театъра

12 Октомври 2016

Да опиташ за да разбереш дали имаш шанс е възможно най-слепия подход, особено в международната политика

Шампионатът за най-големи тикви се провел в Германия, северно от Щутгарт, съобщава Руската ТВ. Победител е белгиец с тиква близо тон и двеста кила. Изглежда невероятно, какво ли ще кажат шопите? Те такива тикви дали са виждали и на сън, а? Адската тиква е германска метал група, не бива да се обърква при произношението с келтския християнски празник: en.wikipedia.org/wiki/Halloween. Иначе, как вечерта става тиква било от речта на шотландците. Тикви, тикви, голяма работа, ей. Ако не стане, пак си се връщаш на по-малката, от където междувременно си в отпуск. Не е страшно толкова дали ще спечелиш, когато няма какво да загубиш. Въпросът е, че има и други гледни точки. Даже за лотариен билет се плаща. Какво остава за по-грандиозните комбинации, в които влизаш с надежда да увеличиш шансовете. Изобщо, кой би повярвал, че има толкова големи тикви, преди да ги е видял с очите си

10 Октомври 2016

От Лондон няма ли да коментират изразените териториални претенции от страна на Реджеп Ердоган спрямо Гърция

Преди седмица Борис Джонсън бе в Анкара, но извън публичните пози, шегите, турската пералня и т.н., коментарите за нецензурни стихчета, съответно, на публиката не бе показано, всъщност, за какво бяха разговорите. „'Османският' Борис Джонсън прави първо посещение в Турция от поемата за Ердоган“, написа „Ройтерс“, отбелязвайки турските корени с прадядото на британския министър. Имаше известен търговско-икономически акцент, Джонсън виждал ново партньорство между двете страни, след вота за „Брекзит“, и като цяло внушение, че Британското кралство стои зад, подкрепя и е готово да допринесе към действията и интересите на Турция под ръководството на Реджеп Таип Ердоган. Дори не казано така, самият Ердоган, който реши че може да се простира още по-нашироко, отвъд турските граници, явно го разбира по този начин. Белѝте на британската външна политика съвсем не се изчерпват с един добре образован циркаджия. Катрин Аштън, преди него, вярваше, че може и е в право да си играе като Алиса в страната на чудесата от името на ЕС, видно какви ги надроби. Външната политика на Тони Блеър бе осъдена в самата Великобритания, що се касае до катастрофалните последици от престъпленията в Ирак, които Блеър можеше да предотврати, но подкрепи. Помните ли, след нахлуването, в което се включи също Симеон Сакскобургготски, вместо да изправят заловения Саддам Хюсеин пред Международното правосъдие, го обесиха, за да не каже каквото ѝ да било? .. Поразиите на Дейвид Камерън в Близкия изток, по-специално Сирия, тепърва остава да се обсъждат .., най-малко след като неговото правителство, с неговия вътрешен министър, още е на власт. Фактически, британците накладоха отвсякъде, където могат, около Европа, и решиха, че е дошло време да напуснат общността. В ролята на напускащ, с разбирането че имат проблем с Европейския съюз не само в, а и извън него, правителството на Британската корона продължава на нов глас, с нови инициативи. При умопомрачителните резултати налице от тяхната външна политика, какво да очакваме от настоящата им дейност? Сякаш вече са се прицелили в Балканите и докато Джонсън държи ръката на Ердоган в Турция, британският военен министър дойде в България да го потвърди. Колко подкрепа оказва британската дипломация в защита на турските интереси, посредством етнически малцинства. Все пак, за разлика от САЩ, които само наблюдават Лозанската конференция през 1922-23 г., британците не просто участват на ниво външен министър, но я координират и доминират -- en.wikipedia.org/wiki/Conference_of_Lausanne

3 Октомври 2016

България не е заинтересована да сътрудничи на Британското кралство в областта на отбраната срещу европейската интеграция

В Мексико се появило първото дете от трима родители, това производство още не е разрешено в САЩ и го изнасят на офшорен, Гуантанамо- принцип. Отдавна се инвестира и експериментира в тази област, не всичко става публично, като бизнесът се очертава с особено перспективен потенциал от гледна точка на хомосексуалната кампания, ръста и платежоспособността на търсенето. Първоначално уж с лечебни цели, да се преодолеели наследствени генетически заболявания, както във всяка друга област, науката се развива и започва да предлага далеч по-широк спектър възможности, сякаш не това е била изходната мотивираност на процеса. В случая с производството на деца няма виртуална реалност, ако сега обявяват резултат от трима "родители", утре петима и т.н., както виждате, то е действителност, която наблюдаваме от както съобщиха, че са клонирали овцата Доли. ООН бездейства, там се захващат с глобалните проблеми едва когато излязат извън контрол. Кой ли е допускал, при изобретяването на ядрената бомба, например, че ще бъде на разположение на диктатор в Северна Корея, с всички вътрешни и външни последици? За онова, което следва от производството на деца, модифицирани с определени генетически характеристики, на много хора днес също им е бедна фантазията. Да убиеш няколко милиона души с едно натискане на копчето и да държиш още толкова в робски затвор продължение на десетилетия, на пръв поглед, изглежда по-опасно от способността да си създаваш поколения хора по своя преценка, нали? Технологиите в областта на войната и сигурността винаги са ползвали целия потенциал научни постижения преди всички. Етически там е трудно да се разсъждава извън понятието какво те прави по-силен, независимо от географската, историческа или цивилизационна ширина. Ключово условие до къде можеш да стигнеш е отговора на въпроса с какви ресурси разполагаш. Но глобализацията създава повече възможности за интеграция и едновременно по-голям натиск за регионално сътрудничество, в отговор на по-интензивната, крупна конкурентна среда. При липса на глобално сътрудничество, очевидно, регионите се обуславят географски, цивилизационно и исторически

28 Септември 2016

Лицензионната и надзорна дейност на СЕМ е далеч от интересите на обществото и сериозната журналистика

Опитайте да намерите в интернет-сайта на Съвета за електронни медии индивидуалните лицензии, въз основа на които оперират отделните медии. Да се запознаете със заложените в тях конкретни изисквания относно програмните характеристики, които медиите следва да прилагат в разпространяваното тв и радио съдържание. И обърнете внимание как е възможно, например, водеща телевизия, сочена в последно време от емпирични изследвания като най-гледаната и влиятелна медия в страната, да покрива условието за актуални предавания единствено със сутрешен блок. В лицензията може да се изискват образователни, културни, научни и религиозни предавания, като някакъв процент от седмичното програмно време, но никой не иска обществено-политически предавания, и сутрешния блок съответно може да се пълни с др. теми. Наистина, защо му е на обществото да се занимава с политика? От търговски медиен оператор с политематичен профил на пазарна стойност няколко стотин милиона евро. Ако повечето неща във вътрешен и международен план са „ОКей“ и българските политически институции се ползват с необходимото обществено доверие. Случаят с „НТВ“, която поддържа публично обсъждане на обществено-значими теми единствено в сутрешния блок, плюс едно неделно предаване, между другото /сред шоу и пр. занимавки/, е може би най-яркия пример за това колко безсмислена всъщност е дейността на т.нар. Съвет за електронни медии в България. Против интересите на обществото, СЕМ дори препятства плурализма в електронните медии, като вместо да оказва натиск за излъчване на достатъчно дискусионни предавания по сериозни обществено-значими теми, отнема лиценз и подкрепя уволнението на такива, които смятат да го правят. В контекст на задълбочаващия се дефицит на отговорна професионална журналистика и широко известните показатели за медийна свобода в България така Съветът за електронни медии фактически съдейства, а не противодейства на развитието на порочна публична среда

21 Септември 2016

« « Заглавия

« Предходни

Следващи »

Още в maxilian.blog.bg