Корпоративните медии в България поддържат статуквото

В България, както е известно, функционират две големи чужди медийни корпорации, собствениците на „бТВ“ и „НТВ“.., една по-малка българска с „BGonAir“.., и държавните на бюджетна издръжка от този мащаб. Това е т.нар. основен медиен поток, който се занимава с обществено-политически и икономически теми, освен шоу и развлечения, и се разпространява в ефир с радио и ТВ сигнал. В сравнение с тях, от гледна точка на ресурси и влияние, останалите са по-скоро дребни играчи, които, макар да разполагат със своите аудитории, не са така определящи, че да могат, например, да контролират или променят изхода на едни президентски избори. Американската „TimeWarner“ и шведската „MTG“-Kinnevik са в анти-руския дневен ред, знаете, около интересите на САЩ и да се очаква нещо различно там е все едно да се пренебрегват законите на физиката. Групата на „ТИМ“ с ЦКБ и държавните медии пък са изцяло погълнати от про-правителствената зависимост, поради редица техни отношения. Така, за предстоящите президентски избори в България се очертава медийна среда, която няма да допусне нещо съществено да се промени, и с оглед на основните претенденти за поста, макар още да не е известен кандидата (на) Бойко Борисов, тези медии, и без да го познават по име, просто, са готови да го направят президент. А че някой искал независима, балансирана външна политика; България да преследвала своите интереси; да се действало само според волята на българския народ;.. и т.н.; да не се повтарял позора в президентството, който наблюдаваме последните пет години; извинете, но то е все обратно на онова, което се очаква от страна на САЩ спрямо държави като България. Заедно с про-правителствените медии, съответно, покрай дребнотемието, злободневията и не малко шоу, разбира се, може да се очаква, че дори Борисов да издигне и кучето си за кандидат-президент, там ще излъчват пак негови служители в уверение на аудиторията да не слуша други, а да се радва на техния кандидат колко хубаво лае. Въпросът е математиката отново да бъде сведена до твърдите електорати, така че, независимо с или без Конституционен съд накрая, следващите пет години, също, ако не опашка в буквалния смисъл, президентът все да продължава да върти каквото му кажат

9 Септември 2016

От самото начало Бойко Борисов е заплаха за националните интереси на България

В дните около Шипченската епопея, когато в България честваме героичното отблъскване на османските нашественици през лятото на 1877 г., Лютви Местан отдаде почит на десетки затворници и жертви от турския етнос, пострадали през тоталитарния режим след 1944 г. Самият Местан е доказан агент на военното контраразузнаване на бившата Държавна сигурност 1979-81 г., явно когато е отбивал военна служба, след което бил предаден на ръководството на Първо главно управление, нататък данните се губят -- comdos.bg/media/stories/reshenia/14-народни-представители.doc. На пресконференция в Кърджали той одобри и предаването на Абдуллах Бююк от правителството на Бойко Борисов към Реджеп Ердоган. Непосредствено преди това двамата с Борисов бяха на посещение в Турция, където проведоха срещи на високо и най-високо равнище, и присъстваха на откриването на мост, наречен на името на султан Селим I Явуз -- bg.wikipedia.org/wiki/Селим_I -- завладял Мека, Медина и т.нар. Свети земи, прославил се с избиването на над 40'000 шиитски мюсюлмани. Всичко това съвпадна с началото на дългопланираната военна инвазия на Реджеп Ердоган в територията на Сирия да се разправи с кюрди и други негови врагове. На там, през онази държавна граница още никой не го спира. Но мостът „Селим I“ е насам, през Босфора, към Европа. Австрия, Унгария, Чехия и пр. нямат намерение да позволят на турския диктатор да си разиграва коня за тяхна сметка, но от тях ли очаквате да се погрижат отговорно за българо-турската граница? Все пак, вече не е министър Цветлин Йовчев с неговия главен секретар на МВР, в резултат на които дълго и след това в Европа хвалеха България за граничната охрана. Сега имаме министър на токчета и в пола, при цялото ми уважение към жените, която нощем предпочита да ходи в „Слънчев бряг“, не по границата в гората, и ползва летните месеци също да пътува до САЩ или Германия на държавни разноски, с надежди явно че друг ще ѝ свърши или ще ѝ каже как да си свърши работата. Съответно такива заместник-министри и главен секретар на МВР, които се занимават с празни приказки или са ангажирани с ръчното управление на Бойко Борисов за неговите лични и партийни интереси. Всъщност, не са достатъчно ясни мотивите на българския министър-председател за поведението му в отношенията между ЕС и Турция, защо ръмжи към Брюксел, очаквайки компромиси с правилата, докато се подмазва в Истанбул. Не е известно какво го свързва толкова с Реджеп Ердоган, по линия на борбата с незаконния трафик, например, резултатите от която през българо-турската граница не се славят с успехи, отнесено към размерите, известни от независимите доклади. Проблемът с този трафик /на наркотици и пр./ в България е от години, не се изчерпва с управлението на Борисов, но той бе и главен секретар на МВР, и не само в България разбираме, че това никога не е ставало без държавна помощ, като елемент вкл. от дейността на специалните служби. Как да се обясни про-турското, анти-европейско развитие на България, което Борисов открито предприе? Репресиите на Ердоган срещу гражданското общество в Турция продължават и ако български политици, като Лютви Местан и Касим Дал ги одобряват, това не е вярно за значителна част от българо-турското малцинство, вкл. сред живеещите в Турция наши съграждани, доколкото там могат да изразяват воля и гласуват свободно. Също по отношение на визите, как е възможно Борисов да настоява в Европа да правим компромиси на Ердоган, когато отприщването на безвизов поток от Турция, с целия инструментариум на турските власти, би представлявало по-голяма заплаха за България и от проблема с нелегалните имигранти? Самото споразумение между ЕС и Турция за тези мигранти не е достатъчно изгодно, защото предвижда размяна за всеки нелегален от Турция в Европа да поемаме по някой легално и това по никакъв начин не спира Ердоган да продължи с натиска на нелегалните, чрез които да облекчава пропорционално броя върху своя територия. Нима не разполагаме с възможности в България да се противопоставим на нелегалните имигранти със законни средства? Не могат да се намерят достатъчно доброволци, които да помагат под ръководството на граничните органи? В този смисъл, ще продължават да крадат от особено големите финансови средства, които отдавна вече се заделят специално за тази гранична защита? Всички нарушители трябва да се пресичат още на самата ограда, преди да са стъпили на българска територия, дори от турска страна да се образуват импровизирани лагери, като на гръцко-македонската граница. Само че, от както Борисов пак пое управлението, и при неговите отношения с Ердоган, постепенно в Европа вече не хвалят българската гранична защита и започнаха да говорят обратното. Той все иска други да му вършат трудната работа, започна с правосъдието, въздушното ни пространство, виждате, границите.. Да му дадели хеликоптери, въпреки че такива не са необходими в случая и е далеч по-оптимално граничарите да разполагат с достатъчно дронове за непрекъснато наблюдение високо отвъд граничната линия. Разбира се, удобно е да летиш по-често, когато има излишък.. и да предоставяш такива възможности на своите хора, но без реален напредък за Реджеп Ердоган, той едва ли ще се трогне, и от двата стола между него и европейските колеги на Борисов се очертава да падне на земята. Не да повтаря как, ако не сме го харесвали, следвало да идва друг, а час по-скоро да си подава оставката, да не губим време и да се захващаме със следващото управление, още на президентските избори. Пред България се задават допълнителни изпитания от Османска страна и ако едни предпочитат да правят метани на техните султани, другите трябва да се защитаваме

29 Август 2016

Опасно е изчерпани политици без достатъчно обществено доверие да предприемат грандиозни планове за сметка на стотици милиони граждани

Едва ли има по-неблагоприятно развитие за интеграционния процес в Европейския съюз от моноцентризма, след решението на Британското кралство да напусне. Тежко задлъжнелият юг в Италия, Франция и Испания, където систематически не покриват договорените финансови стандарти и все по-критично се нуждаят от колосални помощи, отстъпки и изключения от правилата, наистина отваря пътя за Германия да засили и поеме фактически контрола върху управлението на ЕС. Исторически, някои дори могат да кажат, че ето, след като Адолф Хитлер не успя да завладее Европа със сила, Ангела Меркел е на прага да го постигне с договори. Тези впечатления се затвърждават и с предприетия от германския канцлер подход да започне серия от срещи с останалите лидери в ЕС, все едно такава става практиката при вземане на по-генерални съюзни решения. Британците вече не пречат на Берлин, което очевидно развързва всички възможности за създаване на евро-федерация, с все по-интегрирани административни системи, силно централно управление и обезпредметени национални суверенитети. Не са ли това мечтите за формиране на европейска нация? И без Хитлер, както се разбира, тези планове няма да бъдат реализирани без военна сила, така че изграждането на обща европейска армия със съответно интегриране на службите в областта на сигурността закономерно се вади като приоритет в дневния ред на ръководството на ЕС. Процесът съвпада със световната подготовка за война, която се развива от няколко години масово сред държавите на планетата, от Азия до Америка и от Южния до Северния полюс. Германия не изостава, през последните дни бяха разпространени данни за планове в немското управление по линия на гражданска защита и отговор на съвременните заплахи, в т.ч. относно необходимите хранителни провизии и връщането на задължителна военна служба. Независимо с или без война, обаче, целият грандомански евро-креационизъм така по-скоро изразява началото на окончателния стадий и води към разпад. Не само защото германския устройствен модел е неприложим спрямо повечето останали народи и допускането на политическа доминанта от там за ЕС, въз основа икономически постижения, без да има реално кой да противостои, с напускането на Великобритания, единствено формално може да укрепва федерализацията. Реално ще усили центробежните национални тласъци. Европа, разбира се, има нужда от реформи повече от всякога, след отхвърлянето на проекта за Конституция, но освен проблема с германската доминация, самият канцлер Меркел се е превърнала в олицетворение на статуквото. Политически тя е като котва, която, ако за някои дава стабилност, на практика блокира движението на целия кораб и с нея системата вече не може устойчиво да се променя. Лидерът, на нейно място, способен да даде необходимия тласък за следващия етап от развитието на ЕС, би трябвало публично да изложи и аргументира своята концепция, да отправи призив също към останалите да го направят и едва тогава да започне срещи с обсъждания и договаряне на предложенията. А Меркел започва срещи, без да е представила визия, когато нейната е явно изчерпана, и това е поведение на човек, който опитва да се ориентира. С претенциите едновременно да води и наложи общо-европейско решение, сякаш там има не лидер, а евро-началник, това поведение е напълно несъстоятелно. Основната загуба за ЕС от напускането на британците, всъщност, е не финансова, а концептуална, и неспособността на германците да разчупят и излязат от своя модел на общоевропейско ниво, в условията на все по-голям контрол, който добиват, върху останалите граждани и територии на съюза, е симптом за провал на целия проект

24 Август 2016

По-добре ли е да поемем легален наплив от Турция без визи, вместо да престанем да се самозалъгваме за нелегалната имигрантска вълна

Жан-Клод Юнкер и Ангела Меркел продължават дипломатически курса за сътрудничество с турската централна власт, въпреки все по-напредналата форма на диктатура, която се развива в Турция от както Реджеп Таип Ердоган стана министър-председател и президент. А дори дипломата за завършено висше образование на този човек се оказа фалшива, съгласно турската конституция той няма право да бъде президент. Тези публични данни бяха потулени и с развоя на репресиите срещу гражданското общество там медиите вече не обсъждат подобни теми. Образователното ниво на Ердоган, обаче, обяснява много от неговото политическо поведение във вътрешен и международен план. Как безпардонно той си изменя позициите по иначе категорично отстоявани въпроси, реакциите му спрямо медийни изяви, които го окарикатуряват и осмиват, съдържанието на неговата реторика, която ползва за усилване на диктаторския си режим, без да зачита дори съдебните институции на най-високо равнище, откровения език на изнудване и т.н. Целият му профил го отличава като човек с дефицити дори не само в образователно, а и етическо отношение, на който не може да се разчита. С продължаващите усилия за унищожаване на турското гражданско общество, фактически, докато той управлява Турция вече не са налице гаранции за предвидимост и отношения в правов ред. При тези обстоятелства, естествено, все повече и по-силни стават гласовете да престанем да се самозалъгваме с турския алъш-вериш относно имигрантите и на най-високо, официално ниво Европа да се изправи открито спрямо действителността. Не може да тънем в илюзии че е възможна евро-интеграция на турската диктатура, когато в Европа искаме турското гражданско общество да победи диктатурата, за да може Турция да става част от Европа, а не обратното. Когато самият турски диктатор прави всичко да отдалечава страната от Европа, за Юнкер и Меркел още изглежда рационално да продължават с опитите за сътрудничество, отстоявайки условията на ЕС, част от които са неприемливи за Ердоган, вкл. относно премахването на визите. Реджеп Ердоган повтаря, че не приема такива условия, като напр. промените в т.нар. антитерористично законодателство, което той използва за репресии и срещу гражданското общество, и заради тези условия именно бе отстранен предишния преговарящ министър-председател Давутоглу. Ердоган очевидно няма намерение за отстъпки и в преговорите за членство на Турция в ЕС, на този тип политика се крепи вътрешно-обществения му статус, а докато неговите служители използват темата тактически и се преструват че изпълняват досега постигнати договорки, всъщност, отдавна са задействали механизмите с нелегалния трафик на мигранти към Европа по всички възможни пътища, така че, наред с целите с контролираните от режима лица, да постигат и нужното им облекчаване от прекомерния брой на турска територия. В чия полза, следователно, е залъгването от страна на Юнкер и Меркел? По-добре ли е за Европа да отвори вратите за легална имигрантска вълна от режима на Ердоган, без визов контрол, както Жан-Клод Юнкер продължава да твърди, че можело от есента, отколкото да мобилизира всички необходими ресурси за възпиране на нелегалния имигрантски поток от Турция, въпреки Реджеп Ердоган? Наистина ли някой вярва, че Юнкер и Меркел защитават турското гражданско общество, договаряйки се с диктатора, който го убива, вместо открито да се изправят срещу Ердоган, в подкрепа на самото гражданско общество? Нима турската интелигенция с членовете на академичната, магистратска, журналистическа и пр. общности, които все-повече страдат под репресиите на Ердоган, не се чувстват предадени именно от курса на Меркел и Юнкер, съзнавайки как от ЕС са склонни да помагат по-скоро на диктатора, отколкото на тях? Изобщо, от къде мислите идва иронията за политическите лидери в Европа, които, заедно със САЩ /сякаш Сирия и Турция са в Северна Америка или Атлантическия океан/, опитвайки да отстранят диктатора в Сирия, посредством международно-правно незаконни методи и средства, си отгледаха друг, не по-малко отвратителен диктатор в Турция? За разлика от Ердоган, висшето образование на Башар ал-Асад не подлежи на съмнение и остава пак лидерите в Европа да отговорят защо смятат че уреждането на политическия проблем в Сирия за прекратяване на военните действия и осъществяване на демократичен процес в перспектива, така щото хората, бягащи от войната там да могат да се завръщат в родината, прави положението на тези хора по-неблагоприятно, отколкото да се чудят как да живеят при диктатора Ердоган? И то, ако се абстрахираме от проблема също с милионите бежанци в Йордания и Ливан, на който в Европа, доколкото се изчерпва с пренебрежимо перо от бюджета на ЕС, явно предпочитат да не обръщат достатъчно внимание

22 Август 2016

Бойко Борисов опозорява България пред съседи и партньори

Знаете ли какво си казват в Гърция, Сърбия или Румъния,.. когато виждат как правителството на Борисов изпълнява всячески прищевките на Реджеп Ердоган? Досега не сме си и помисляли че турския президент може да е сред началниците на българския министър-председател. Но ето, че със заплахи за мигранти, Бойко Борисов започва да се подчинява и нито Конституция, Закони, Международни договори или Съдебни актове го спират. Началниците на Борисов не са единни и си противоречат, макар да се наричат партньори, така че предположете какво мислят другите относно предаването на всички глави гюленисти /както се изразяват турските медии/ от България, без необходимите правни основания. Не е ли като бостанджията Борис Сакскобургготски, който, по същата логика, пусна войските на Хитлер и за пореден път закова България от грешната страна на Историята? Такива явно са учителите на Бойко Борисов, знаете как се разви неговата кариера, след охраната и на Тодор Живков, който приклякаше по същия начин пред началниците. Самите традиции на българската външната политика се възпроизвеждат по този начин. След 1878 г., фактически, България е във васално положение и до ден днешен, де-факто, не съществува като независим, суверенен, международен субект. Руснаците, немците, американците и все по-осезаемо се връщаме към османците. Не само на централно ниво, президента, главния мюфтия и пр., напоследък, от Турция искат летище София -- cross.bg/limak-sofiya-letishte-1517437.html -- пристанище Бургас .. -- dariknews.bg/view_article.php?article_id=1597755 -- вече придобиха най-голямата частна болница, сякаш отново в България ще са като у дома. Та има ли нещо, за което Борисов да не е готов, както го слушате, срещу заплахите от Турция с бежанци и мигранти? Защо му е на Реджеп Ердоган Европейски съюз, когато възнамерява да възроди Османската империя и в ЕС има такива, като Борисов, които му помагат? Защо да се съобразява с европейски правила, ако може сам да си определя правилата, и в Европейския съюз намира готовност да нарушават техните, за да играят по правилата на Ердоган? Няма никакво съмнение, че предаването на дисиденти от страна на българското правителство към управляващите в Турция е свързано и с предстоящата среща между Борисов и Ердоган. Касим Дал в тези отношения е известен посредник. Не е известно, обаче, защо Борисов ще ходи при турския президент, с каква цел и по какви въпроси. Има ли за какво да настоява, освен да се съгласява? Иначе, така се отива при началници

13 Август 2016

Турските дисиденти

Ако слушате Касим Дал, който активно участва и в турския политически живот, ще каже че работи за демокрацията. Че подкрепя демократично избран президент, съгласно волята на мнозинството турски избиратели, срещу престъпните опити за насилствено завземане на властта с оръжия и убийства. Главният мюфтия Мустафа Хаджи, който участва в заседание на управляващата политическа партия в Турция наред с други религиозни мюсюлмански лидери от балканските държави, все още не коментира точно за какво става въпрос в турската политика. Водещи журналисти в България излязоха в отпуск или бяха отстранени, та явно няма и кой публично да го попита. Но БКП при Тодор Живков също управляваше въз основа на всенародни избори, диктаторите в Северна Корея са на власт по този начин. Изборите, разбира се, не са свободни и демократични, остава Касим Дал да аргументира защо онези в Турция следва да бъдат приемани за такива. Може би там има свободни медии? Обществен и политически плурализъм? Независим и справедлив съдебен процес? Защита на основни човешки права? Достатъчни гаранции срещу фалшифициране на самите избори? .. Изобщо, евро-атлантически ценности? Или Мустафа Хаджи, все пак, ще обясни аспектите на разделението между религията и политиката, какви са разликите между християн-демокрацията и политическия ислям? Както в контекст на турската светска държава, така от гледна точка на проблемите в Европа и България, където, също, определена религиозна институция се ползва със специални протекции и привилегии от страна на политическата власт, а религиозни представители са все по-ангажирани в прояви от политически и държавно-административен характер. Не сме чули г-н Дал да коментира положението на дисидентите в турската държава. Преди и след опита за военен преврат там хиляди турци са подложени на жестоки репресии. Не защото са участвали в престъпления, в т.ч. срещу демокрацията, а защото са против управлението на Ердоган, и в своята легитимна дейност, например, изобличават неговите престъпления. Силовата репресия върху тези турски дисиденти, независимо дали са от образователната система, магистратурата, журналисти, и като цяло турската интелигенция, особено след опита за военен преврат, изглежда е вече по-тежка и отвратителна от издевателствата, на които самия Касим Дал е бил подложен в затвора на тоталитарната държава. По това време, впрочем, навън хората също масово манифестираха, развявайки червени знамена, в подкрепа на управляващата върхушка. Нямаше още Интернет и електронни фотоапарати да може всеки да се снима цветно и да показва, така че Касим Дал после да разглежда, докато си спомня ежедневието от затвора. Но предвид символиката със сърпа и чука, полумесеца и петолъчката, снимките от манифестациите по онова време не биха се различавали много от онези, които г-н Дал си прави напоследък в Турция. И в България тогава нямаше кой да разкаже на всеослушание какво се случва из затворите, и редица други ъгли на българското общество. Сякаш това репресираните и потъпквани към определен период впоследствие да се превърнат в стожери на репресиите и подтисничеството е обичайна историческа въртележка по балканските земи. За съжаление, Касим Дал не е единствен, и, както се вижда, коленопреклонното предаване на искани от турските власти граждани, без /или против/ надлежни и изчерпателни съдебни процедури, е атестация за правителството на Бойко Борисов. В сравнение, Гърция с Алексис Ципрас, през 2015-6 г. досега е поела над 1 млн. бежанци и имигранти от продължаващия извънреден поток, и при същевременно особено тежка финансово-икономическа криза, не допуска компромиси с устоите на определени ценности. За разлика от България с Бойко Борисов, гръцките власти не тичат веднага да пр(е)дадат всеки, поискан от службите на Реджеп Ердоган, след което да се оправдават с несъстоятелни изявления, а подлагат такива решения на необходимия съдебен контрол. Има ли, какви и къде са доказателствата, че организацията на Фетхуллах Гюлен е отговорна за опита за военен преврат в Турция? Самият Гюлен отрича; преките участници, които видяхме да осъществяват въпросния опит, са все военни, извън областите на дейност, развивани от Гюлен в образованието, медиите и т.н..; а Ердоган още не е доказал пред съдебната власт в САЩ отговорност на Гюлен за извършени престъпления. При положение че силовото прочистване, започнато от Ердоган не само в армията, специалните и въоръжени държавни органи, а всички обществени сфери, очевидно, е с цел да го бетонира желязно във властта, убивайки всяка форма на демократична конкуренция, достатъчно ли е едно лице да има връзки с организацията на Гюлен като основание лицето да бъде предадено на Ердоган? Съществуват ли необходимите гаранции, че предаваните на Турция лица ще бъдат подложени на справедлив съдебен процес, когато там вече не прилагат Европейската конвенция за правата на човека и самия Ердоган изрази готовност да започне смъртни наказания

Свързани публикации /търсете през «« Заглавия/: Борисов и Плевнелиев са отговорни за прокарването пипалата на Ердоган в България .., Времето е в нас и ние сме във времето .., Опасността от управленци като Ердоган и Борисов е винаги катастрофална, Когато Бойко Борисов и Реджеп Ердоган са на една вълна

11 Август 2016

Т.нар. левица в България устойчиво слиза по пътя на т.нар. десница

Основната разлика при процеса на упадък в лявото политическо пространство на България, сравнено с дясното, идва от по-дългия период на формиране на нагласите на твърдия електорат. По-устойчиви са и се удължава агонията със самозалъгването, надеждите, при продължаваща политическа активност, въпреки иначе ясните индикации че там има само минало, липсва бъдеще и процеса е необратим. Други са вече прогресивните ляво-ориентирани сили в българското общество и обстоятелството че са разпилени, още без възможност да се консолидират с реална политическа физиономия, така както в дясно също практически отдавна няма кой да ни представлява, изглежда въпрос на време. За израстване на стабилни политически субекти явно са необходими години и десетилетия. В България това е аспект от продължаващия преход. Както се вижда в дясно, вакумът на освободеното пространство не се запълва веднага с носители на доверие, от каквито има нужда електората. Опитите на Корнелия Нинова и преди това Михаил Миков да заимстват новите послания на лявата прогресия не променят енергията в техния курс. Дори реализация на претенцията за следващ министър-председател, в контекст на задкулисните договорки с т.нар. опоненти, би била просто етап от упадъка на БСП, след който там вече трудно би могло да се говори и за надежди. Сега, както при десницата, в започналия разпад, с отцепниците се развиват преговори, в името на осъзната взаимна изгода, неизбежните компромиси и т.н.. С цел в краткосрочен план да запушат създадени от тях пробойни, всъщност, затвърждават отлива на избиратели. Още липсват механизми в България за ефективна конкуренция, много сериозен проблем и в политическия процес. Вместо политическата надпревара да се осъществява открито, в рамките на честна вътрешно-партийна борба, с публични дебати, преки, първични, вторични и пр. избори, издигането и определянето на водещи хора и решения в българските партии се извършва чрез ограничения за избирателите, с непочтени методи и средства, в нарушение на редица основни правила. В СДС, например, се сетиха да въведат решения чрез вътрешнопартийни избори едва когато там вече не останаха достатъчно хора да гарантират бъдещето на партията. Когато Георги Първанов от БСП изрази претенция за конкурентна изборна листа в рамките на ПЕС, като напълно демократичен подход от полза едновременно за партията и избирателите, с по-големия избор, който им предоставя; тяхното партийно ръководство сметна за ненужно да се обърне към самите избиратели за определяне на окончателна, единна кандидат-депутатска листа и реши че е по-целесъобразно да изритат Първанов. Историята на Иван Костов с Надежда Михайлова и др. в тази връзка е известна: поредица изборни неуспехи

3 Август 2016

Няма такава държава

България не може да си позволи да затвори границата, когато от среща се трупат много хиляди бежанци, търсещи убежище, съгласно Международното право. Признаците и условията за гражданска война в Турция се наблюдават отдавна, със силовия авторитаризъм, но нестабилността в Турция позволява на Реджеп Ердоган както да укрепва едноличния си режим, така и да преследва своите цели в региона. Проблемът е още по-голям, когато сред постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН има заинтересовани.. За съжаление, от както британските граждани избраха да напуснат Европейския съюз, въоръжените им сили станаха водещ приоритет за политическия дневен ред на страната, започнаха да купуват нови военни хеликоптери и разузнавателни самолети -- news.bg/world/london-kupuva-59-helikoptera-apachi-i-razuznavatelni-samoleti-za-nad-usd6-mlrd.html -- приеха да обновят ядрения си арсенал.. Специалните сили на британския монарх са особено заети да не допуснат разпадане на Обединеното кралство под гравитацията на континенталния съюз. Някои може да смятат, че назначаването за министър на външните работи на човек, който се прави на клоун и дори публикува язвително стихче по адрес на Ердоган, е цирк, но то е премерен ход в израз на нетрадиционните решения, които британското управление е способно да прилага в отговор на предизвикателствата пред него. При ядрена война англичаните са готови да назначат и правителство от психопати -- news.bg/int-politics/uk-mozhel-da-bade-upravlyavan-ot-psihopati-sled-yadrena-voyna-sochat-dokumenti-ot-80-te.html. Като се прибавят интересите около кризата в Македония, където преди седмица бе Виктория Нюланд и също не се очертава нещо положително.. Няма съмнение, че всяко държавно управление, което реши да се обърне за сътрудничество към Москва, се превръща в обект на наказания, при изчислена вероятност за развитие в неблагоприятен сценарий. Отнася се и за Европейския съюз като цяло, чиито решения вече не могат да бъдат контролирани така лесно отвътре. За Реджеп Ердоган, който се скара и сдобри с Израел, бе приятел и стана враг на Башар Асад, разтури и отново съгражда отношения с Русия, очевидно, така върви работата по принцип. Сега, с настояването към САЩ да му предадат Фетхуллах Гюлен, той ще има повод формално да обнови и техните отношения. И вероятността за пълномащабна гражданска война в Турция се засилва

20 Юли 2016

Едно е работа за мир, стабилност и сигурност в Черноморския регион, а друго -- кандидат-президентски послания

Не е реалистично да се постигне демилитаризирана зона на Черно море и още по-малко по инициатива на една от най-слабо въоръжените държави в района. Това че министър-председателят Борисов отново започна публичен пацифизъм, след като с решение на Министерски съвет е изпратил Росен Плевнелиев да води българската делегация на срещата на НАТО във Варшава, и докато там единодушно приемат точно обратното -- засилване на въоръжения контингент в Черноморския регион -- е известно какво значи. Вместо да отиде лично да постави проблема пред своите колеги и да настоява до изчистване на гласуваните текстове, Бойко Борисов тепърва щял да обсъди въпроса с колегите от Европейския съюз. Всъщност, България провеждаше кампании и развиваше идеята за демилитаризация още по времето на Студената война и Тодор Живков. Първият пет-странен балкански междуправителствен инструмент е Многостранна спогодба за взаимно сътрудничество в областта на туризма, подписана на 13 май 1971 г. в Букурещ от България, Румъния, Югославия, Гърция и Турция. Това не пречи НАТО да поддържа ядрен боен арсенал на турска територия.. Освен пред партньорите в НАТО, въпросът за сигурността в Черно море е логично да бъде поставен и в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, така че тази област също да бъде включена в основополагащите документи. Какво икономическо сътрудничество, без държавите-членки да си гарантират взаимно мира и стабилността на региона? Разбира се, Крим е в Черно море, а от Ялта, през 1945 г., бе разпределен следвоенния ред на планетата. Както независимостта на Косово дълго препятстваше Процеса за сътрудничество на Югоизточна Европа, този проблем между Москва и Киев подкопава сигурността в Черноморския регион. Наред с интересите за икономическо притискане на Русия, от страна на Чърчил и Рузвелт са особено чувствителни по въпроса. Едва ли някой там се вълнува от мечтите на Бойко Борисов, насочени за вътрешна употреба, и още по-малко когато той не е способен ефективно да отстоява българските интереси. Не може дори да си назначи министър на външните работи, който да прави онова, което самият Борисов говори, или също министър на отбраната, който да му подготви нещата преди да се стигне до него

10 Юли 2016

Кой друг може да се изправи за президент срещу Бойко Борисов, ако не Георги Първанов

Кандидатпрезидентската кампания в България започна и без да са известни самите претенденти. Към момента се очертават три основни алтернативи, които стоят върху партийния потенциал на отделните политически сили, с тяхната подготовка, изяви и електорални нагласи. Най-общо това са левият кандидат, който се търси в потенциално обединение за вота между производните на БСП; десният, който очакваме да се появи от т.нар. Реформаторски блок; и, условно да го наречем, центристкият на ПП ГЕРБ. Засега, голямата битка изглежда ще се води между левия и центристкия, макар да не е напълно изключено от дясно да поднесат изненада с име, което се ползва с по-широка гражданска подкрепа и съответен авторитет. Извън трите основни, не е вероятно да се появи друг кандидат с достатъчно потенциал да спечели изборите. И е трудно да се прогнозира подкрепата от останалите политически и т.н. субекти в изборната надпревара спрямо трите основни, без да са известни самите имена, независимо от иначе ясните връзки и зависимости. Една от причините все още да липсват кандидатите, освен нечистата политическа среда с острите дефицити на морал и обществено доверие, може да се открие в това, че трите основни фронта планират да играят за победа. Което ги прави особено предпазливи и в контекст на вътрешните противоречия от ляво и дясно, въпреки че забавянето вече носи негативи на едните или другите с оглед необходимото време за разгръщане на пълномащабна кампания в цялата страна. Последен, съответно, ще стане известен кандидатът на ПП ГЕРБ, както вече обявиха, за да може министър-председателят Борисов окончателно да прецени дали ще се кандидатира. Тогава ще бъдат известни както левия, така и десния кандидати, и положение, при което нито един от тях не разполага с достатъчно потенциал да победи Борисов на изборите, прави неговата кандидатура по-вероятна. Ако, към настоящия етап, се абстрахираме от дясната претенция, за която все още не са налице основания да предполагаме че ще бъде конкурентоспособна да стигне дори балотаж, остава да се анализира по-внимателно онова, което се случва в ляво. Няма обаче рационално обяснение за поведението на ръководните представители на БСП в тази връзка. Защото, издигането на Георги Първанов като обща лява кандидатура би им разчистило пътя за търсената консолидация на левия електорат и в перспектива, както при успех, така при загуба на Първанов. Едновременно, ако Първанов успее отново да спечели президентството, пред БСП се отваря реализация в следващото управление, в т.нар. голяма коалиция с ПП ГЕРБ. Чувате, предполагам, как Бойко Борисов се консултира пряко и с хора като Румен Петков по кадрови въпроси. За Георги Първанов, от позиция на президент, след т.нар. кръстник на „Тройната коалиция“, не би имало нищо по-естествено и логично да направи всичко за осъществяване на парламентарно управление с голяма коалиция между БСП и ПП ГЕРБ, което в значителна степен гарантира пълен четиригодишен мандат. Разбира се, все още не може да кажем със сигурност дали при сблъсък между Първанов и Борисов на президентските избори, Първанов ще надделее, но предвид немалката вероятност това да се случи, склонността на Борисов да предложи друг кандидат нараства. От страна на Корнелия Нинова с нейните другари, възможността да управляват заедно с партията и по-всяка вероятност пак министър-председателството на Бойко Борисов, под президентската опека на Георги Първанов, може и да не изглежда като успех, въпреки че по този начин би се очаквало също промяна на провежданата политика. Това значи да разсъждават, че е по-добре за тях отново да издигнат не така силен претендент, способен да бие Бойко Борисов на избори, щото когато самия Борисов стане президент, с неизбежните трансформации в структурите на неговата партия, без неговото председателство, вече от БСП да успеят да надделеят на парламентарни избори и да управляват в коалиция с останалите леви и патриотични формации, на негово място

6 Юли 2016

Не е логично данъкоплатците да издържат медии, които обслужват властта и туристите

Александър Велев, новият директор на БНР, влезе в ролята на „Олe-затвори-очички“. Въпреки че функцията на журналистиката по принцип е да държи обществото с широко отворени очи, в последно време ставаме свидетели как и последните островчета на тези професионални стандарти биват потапяни, без обяснения. Човекът, избран от Съвета за електронни медии, е защитил съответна концепция, след което подписал договор и това явно не му пречи да започне мандат със смяна на кадри и схема за отпуска. Понеже настъпвало лятото, както самият се изрази неотдавна, Велев започна да разчиства будителите от ефира и да ги замества с лятна сиеста. Иво Атанасов от СЕМ вече се оплака публично че е подкрепил Велев, тъй като последния го е подвел и излъгал по време на изслушването. Засега още липсват коментари от останалите четирима, председателят на СЕМ Мария Стоянова подкрепи действията на Велев при първия конфликт, който той създаде с отстраняването на Лили Маринкова от ефир, и следователно те с Бетина Жотева, Розита Еленова и София Владимирова продължават да носят отговорността. Трите, към днешна дата, още не са се представили в официалния интернет-сайт на съвета -- www.cem.bg/infobg/2 -- но наред със Стоянова са поставени там в резултат на политическа партия „ГЕРБ“, през Росен Плевнелиев или управляващото мнозинство. При положение че те не смятат Велев да ги е лъгал, и онова, което вече се чува в ефира като следствие от неговия гмуркащ старт е наистина продукт на писмена концепция, може да предполагаме с какво ги е впечатлил. Прозрачен ли бе действително избора на този директор, или зад кулисите на театъра, който разиграха, за да бъде направен такъв избор, е имало тайни договорки и ангажименти? Предварително определени ли са, например, членове на новия Управителен съвет на БНР, които Велев прокара? Важно е хората да се наспиват, разбира се, но когато започнат и допълнително да ги приспиват с туристическо настроение, още по-голяма отпуска, музика и съдържание да не мислят, за сметка на най-интересните, признати и независими водещи; докато вкл. в туристическия сектор организираната престъпност не спи и нелегалните наркотици и проститутките са все по-достъпни за всеки, който ги потърси; а министърът на вътрешните работи е толкова безпомощна, че сама го признава и просто прави констатации как бивши кадри от ключови позиции в системата на МВР се занимавали с незаконните дейности.. На нея също няма кой да ѝ постави такива въпроси в ефир, не от името на политическата опозиция, естествено, а заради обществения интерес, от името на данъкоплатците. Когато остават три месеца до президентските избори, където следва да се проведат и важни за бъдещето на страната референдуми, и е необходимо хората да бъдат информирани какво, защо и кой точно ще решават. При все още нестихващия интензивен развой на особено големи събития в международната обстановка, които пряко засягат България. Да се влезе в двумесечна отпускарска схема по програма „Хоризонт“ на БНР е тъкмо онова, от което се нуждаят както Цецка Цачева за президент по метода на първата регистрация, .. така и частните медии, които отдавна са се захванали също със забавното приспиване на аудиторията, новите хоризонти в радиоефира и не обичат конкурентно някой да прави повече от тях. Това напълно съответства с траекторията, по която БНТ бе превърната в треторазрядна по зрители медия, въпреки че продължава да гълта значителни публични средства и, вместо в интерес на обществото, ги харчи за подобни мероприятия, изпращайки един и същ изпълнител на „Евровизия“, производство на криминални сериали със симпатични престъпници или шоу-предавания, където са научени че вече не могат да се присмиват на определени лица

3 Юли 2016

За някои достойни и днес слънцето не изгря

Антируските сили с цялата мрежа НПО т.нар. правозащитни организации покровителстват истински терористи, които се задействат срещу държави, престанали да се подчиняват на глобалната кампания срещу Москва. Такъв извод може да бъде направен от последния терористичен акт на летището в Истанбул, извършен с организацията на чеченския сепаратист Ахмед Чатаев. Неколкократно задържан в редица европейски държави, човекът се измъква и от българската съдебна система в резултат на изключителна активност от страна на правозащитни организации. Както съобщава неговия адвокат през 2011 г. са получени писма от „Амнести интернешънъл“, Комисариатът по защита на бежанците към ООН и редица подобни легитимни субекти -- plovdivmedia.com/42064.html. Този натиск неминуемо оказва въздействие върху съдийските преценки и прокурорската инициатива, които не разполагат с достатъчно воля и авторитет да се противопоставят. Как е възможно магистрат по такова дело да се изправи срещу цялата кохорта въпросни организации, без да си създаде непоправими щети върху собствената кариера? Случаят е ярък пример за механизмите, по които функционират международните правозащитни организации, с надлежното им корпоративно финансиране и де-факто партизанския дневен ред. Лобито на Ахмед Чатаев е поредно доказателство колко дълбоко и отвисоко всъщност бива контролиран международния тероризъм, в усилията за глобално господство. Преди няколко дни стана известно също че белгийския терорист Мохамед Абрини, прочул се като „мъжът с шапката“ от терористичния акт на летището в Брюксел е доверен информатор на британското контраразузнаване -- dariknews.bg/view_article.php?article_id=1587095 -- очевидно, не да помогне за предотвратяване на масови убийства в Белгия. Оръжието на терористите в Париж се оказа произведено в България и стига до тях, най-напред, с протекциите на правителството на Бойко Борисов и неговите покровители, които недвусмислено знаят крайното предназначение. Хора на най-високо равнище подкрепят управлението на тероризма и неговото разпространение е само елемент във война им за повече власт. Това, за съжаление, е процес от хилядолетия и напредъка във всички аспекти на съвременния живот, вкл. технологично, медии или правна защита, както се вижда, още служи за затвърждаване, не преодоляване. Терористи биват пускани на свобода, с възможност да продължават престъпните акции, а онези, които успяват да изобличат конкретно виновни зад тях, биват преследвани и затваряни, без изход, дали в сграда на посолство в Лондон, или на вражеска територия

Свързани публикации: Все по-малко лична неприкосновеност за гражданите. Все повече терористични актове срещу тях .., Карикатури, екшън, партньорство .., България е за мир, демокрация и правов ред в Украйна

1 Юли 2016

Правителството на Дейвид Камерън фактически вече не представлява никой, освен монархията

Както Росен Плевнелиев се подвизава по форуми на най-високо равнище, изменяйки на интересите и волята на българския народ, така британското правителство се озова в ситуация, в която започна да лишава своите съграждани от ефективно политическо представителство. С отказа да предприемат незабавни действия по решението от референдума за членство в ЕС, Дейвид Камерън и неговия министър на външните работи фактически бламират волята на мнозинството британски граждани. Същевременно, декларирайки че уважават тази воля и в бъдеще са готови да помогнат формално да се заяви напускане на Европейския съюз, това правителство вече не представлява и малцинството британски граждани, които настояват да останат в ЕС. Оглавяващата шотландското правителство Никола Стърджън, от името на мнозинството в Шотландия, изрази категорично несъгласие с подобен акт и в контекст на по-широките правомощия, които Дейвид Камерън обещаваше на шотландците, заплаши с вето. Това изглежда удобно за Камерън, политически ангажиран с оставането в ЕС, но, също, от една страна го поставя срещу мнозинството британци, с които той заяви че ще се съобрази, а от друга, по този начин, вече става де-факто неправоспособен да представлява Шотландия на международно равнище. Обърнете внимание, следователно, кой точно представлява Дейвид Камерън с изразеното му намерение да протака и бави както своята оставка, така и формалния акт за излизане от ЕС, разраствайки несигурността. Заслушайте се в онова, което започна да пее също Ангела Меркел в тази връзка, срещу позицията на останалите в ЕС за бързо задвижване на процедурата, включително Франк-Валтер Щайнмайер, който отдавна в Германия се ползва с по-високо обществено доверие от нея. Да не се бързало, казва Меркел, да не се оказвало натиск, сякаш слушаме пак Камерън и Филип Хамънд, или я чакаме да подкара още една мега-криза, след първата с бежанците и нелегалните имигранти. Като че ли вотът и нагласите в обществото, които набират мощ все по-широко и отвъд океана, и в Европа, в т.ч. България през последните години не са анти-естаблишмънт вълна. Навсякъде масово хората са недоволни от установените елити, намират ги за тежко корумпирани и недостойни, и търсят възможности да преодолеят техния контрол. Този своеобразен протест се вижда и в резултатите от британския референдум. Особено с грандиозните разкрития, които едно по едно изтичат публично в тази връзка все повече се затвърждава убеждението сред обществата в развитите държави че не живеят в демокрация и правов ред. Че това са само илюзии, които елитите поддържат, докато в действителност осъществяват управлението с нелегитимни средства и механизми. Че властта никога не се е държала без кръв, конспирации и война, в пълния смисъл на понятието. Елити, които са готови пак да разширяват зоната на военни действия, отново да допринесат за разпространението на тероризма и т.н. за да не изпуснат кокъла

27 Юни 2016

Пряката демокрация е по-надеждна от представителната

Хубаво е да има референдуми и колкото по-важни и повече, толкова по-добре. Така всички, в т.ч. особено политиците, играчите на финансовите пазари или букмейкърите, могат да се убедят дали не са се объркали. Каквото решат хората на референдумите е правилно и вярно, а не онова, където често политиците се отклоняват. Ето и в случая с членството на Британските острови в Европейския съюз, колко време бе нужно да се изгуби, вкл. в безсмислени преговори, като цяло сбъркана политика и т.н., за да стане ясно че не може едновременно хем да си вътре, да се ползваш от облаги и възможности за контрол, хем да не си, чрез специални привилегии и финансови отстъпки? А че на някой му се искало друго, какво било можело иначе, колко щяло да се спечели, да се загуби и пр., извинете, в чия полза и за чия сметка, когато мнозинството от съответните граждани не искат така? Нали това е демокрацията, уважаеми? Референдуми не бива да се допускат единствено по въпроси, чрез които се ограничават права на малцинства. Защото самият референдум е израз на волята на мнозинството и противното би означавало диктатура на това мнозинство, както диктатура на пролетариата. Ако някой предпочита, например, други да му определят с какъв цвят гащи да ходи, разбира се, то е негово право и не бива също да му се пречи да го показва и да се изразява в този смисъл. Референдуми е добре да се провеждат и по финансови, и данъчни въпроси. В чия полза иначе се събират данъците, и на какво основание се очаква хората да откажат да плащат, когато данъците действително биват разходвани в техен интерес? Съвсем различен е проблема за воденето на кампаниите преди един референдум, мотивацията и потенциала в отделните лагери, така както в представителната демокрация също популисти лъжат и се възползват за собствени изгоди. Но то не е причина да се ограничава представителната демокрация, при условие че не пречи на пряката. И в единия, и в другия случай, все пак, ако още няма достатъчно гаранции за честни избори, демокрацията си остава фасадна, псевдо или демократура

25 Юни 2016

И в политиката Бойко Борисов играе охрана

Знаете ли защо Бойко Борисов е назначил министри като Даниел Митов и Николай Ненчев? Кой му ги препоръча и как е принуден да се съобрази? Публично, политическата подкрепа за тях е от последователите на Иван Костов. НПО-храненици и етно-функционери на чужди спец-служби също ги подкрепят. Самият Митов от 2006 г. бе изпълнителен директор на фондацията на ДСБ. Независимо че партията на Радан Кънев уж излезе от управлението, Борисов не смее да пипне тяхната политика. Нямаше да се раздели и с правосъдния Христо Иванов, който също я прокарваше, ако въпросната политика не бе създала големи сътресения с лица, на които Борисов разчита. В предишния му мандат управляваше без допълнителна парламентарна подкрепа, а министър на външните работи бе бившия говорител и заместник-председател на СДС Николай Младенов със същата политика. Не е известно от къде изникна Росен Плевнелиев за министър на регионалното развитие и как Борисов реши да го посочи за президент, така че Цветан Цветанов, тогава министър на вътрешните работи и едновременно шеф на предизборния щаб, да го прокара. Все въпроси за задкулисието, докато сблъсъкът с политиката на Георги Първанов продължава да се играе на сцената. Външната политика и отбраната са двете основни направления във функциите на президента. В тази област вече би следвало да се води политическия публичен дебат между претендентите за следващия мандат. Освен ако този дебат не е удобен за някой и целенасочено не се полагат усилия да бъде избегнат и подменен

21 Юни 2016

« « Заглавия

« Предходни

Следващи »

Още в maxilian.blog.bg