|
Още в maxilian.blog.bg |
Увеличаване на военните разходи преди интеграция на единна отбрана в Европа би било неефективно и опасно
Важни геополитически фундаменти се промениха след срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., когато съюзниците се ангажираха да постигнат 2% разход от БВП за отбрана до 2024 г. Никой, в т.ч. правителството на Обединеното кралство не планираше островът да се отделя от Европейския съюз. Още по-малко някой е очаквал Доналд Тръмп да стане президент на САЩ. Изолационизмът и сепаратизмът вече са не само реална политика на англоезичните партньори, но се засилват като тенденция, търсеща власт и в други съюзнически държави. Скоро през 2017 година предстоят президентски, федерални и общи избори съответно във Франция, Германия и Холандия.. Без действителна подкрепа от Вашингтон и Лондон, след Втората световна война, в условия на подновена мощ от Москва, не е известно дали Европа е способна да се съхрани обединена. Наред с политическите рискове се трупат тежки финансово-икономически и хуманитарни предизвикателства, които подкопават съществуването на опори като Шенгенското споразумение и общата валута. От САЩ започнаха да говорят за „дъга на нестабилност“ в периферията на Европа, без да адресират причините как бе създаден този проблем и при перспектива за неговото задълбочаване с обявения политически курс спрямо Израел и Иран. В самия Алианс се допуска и някои поощряват пълноправно членство на държава, която се отдалечава от правовия ред, изразява претенции спрямо територии на съседи, и от която служители на НАТО търсят убежище в други държави. На такива основания, под предлог за сдържане на Русия, започна нова масирана дислокация на американски военни сили върху европейския континент в рамките на НАТО. Съгласно прогнозите, това допълнително засилва руския боен капацитет. От години е известно колко неефективно е разходването на средства за отбранителни цели в ЕС, когато се прави по единично от отделните държави. Заради противопоставянето най-вече от Лондон, все още няма и Евро-комисар за общо-европейската отбранителна политика. С по-малко средства иначе държавите-членки заедно могат да постигнат повече сигурност. Без да се отказват от досегашните си военни разчети, видно от данните за последните години -- nato.int/cps/en/natohq/news_132934.htm, data.worldbank.org/indicator/MS.MIL.XPND.GD.ZS?year_high_desc=true -- държавите в ЕС могат да насочат достатъчно средства за развитие на общо-европейски отбранителен потенциал с предвиденото увеличаване до 2% от БВП. Така функциите на националните отбранителни системи ще бъдат оптимизирани и средствата за отбрана в ЕС като цяло ще се използват по-ефективно. С оглед на сигурността в Европа и сега не е нужно САЩ да издържат техни военни сили на континента, инициативата за това е тяхна. Ако се допусне растеж на военните разходи по отделно в европейските държави, обаче, при продължаващите тенденции на дезинтеграция, проблемът съвсем не опира единствено до ефективността на управление на разходите
19 Февруари 2017
Кой и кога разреши разполагането на сухопътни войски на САЩ в България
15.02.2017
Рота
от 3-та бронирана бригада от Форт „Карсън“,
Колорадо, от състава на Сухопътните
войски на САЩ ще бъде дислоцирана на
учебен полигон „Ново село“. От днес,
15 февруари, там са настанени до 120
американски военнослужещи. Очаква се
до края на седмицата на учебен полигон
„Ново село“ да бъдат транспортирани
и 15 бойни машини „Брадли“, две верижни
машини М 113, както и различни типове
автомобилна и спомагателна техника.
Предислоцирането на военното формирование в района на съвместното българо-американско съоръжение край Ново село е в рамките на Инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на европейските съюзници от НАТО (European Reassurance Initiative - ERI) и е част от операция „Атлантическа решимост“.
Предвижда се през тази година на учебен полигон „Ново село“ да бъдат засилени съвместните учения и тренировки. Военни формирования от Сухопътните войски на САЩ ще бъдат ротирани за участие в ученията. Бойната и спомагателна техника, с която ще бъдат оборудвани, ще бъде използвана на ротационен принцип по време на съвместната подготовка с военни формирования от Българската армия. Целта е в процеса на колективни действия да се поддържат и надграждат способностите за оперативна съвместимост във войските на национално и съюзническо ниво.
23.06.2015
Изявление
на министъра на отбраната по повод
разполагането на американска военна
техника
По повод на направеното днес изявление на министъра на отбраната на САЩ, министърът на отбраната на Република България Николай Ненчев заяви:
„Днес имах среща с посланика на САЩ Н. Пр. Марси Рийс по нейна молба, по време на която бях информиран, че предстои изявление на американската страна за разполагане на техника в няколко източноевропейски държави. В разговора ни обаче не беше предоставена друга информация и подробности за броя и вида на техниката. Към България до този момент не е отправяно официално предложение за разполагането на американска техника и персонал.
Ако подобно искане постъпи, затова ще бъде уведомено както българското общество, така и останалите български институции. Едва тогава ще започне процедурата по приемане и съгласуване на предложението“.
01.06.2015
...
Генерал-лейтенант Ходжис е на двудневно
официално посещение в България във
връзка с участието на американски
военнослужещи в съвместна подготовка
на Полеви учебен полигон „Ново село“
в рамките на операция „Атлантическа
решимост“. ...
________________
Операция
„Атлантическа решимост“ (Atlantic resolve) е
отговор на руските действия в Украйна,
главно войната в Донбас, финансиран от
инициативата на САЩ --
en.wikipedia.org/wiki/Operation_Atlantic_Resolve
Николай Ненчев и Росен Плевнелиев са гласували в Съвета на НАТО, но кога въпросът за допускане на сухопътни войски на САЩ в България е бил разглеждан от Министерски съвет или Парламента? През август 2014 г., САЩ вече разгръщаха военни изтребители и части в България -- stripes.com/news/f-15s-troops-from-493rd-deploy-to-bulgaria-1.298819 -- преди Правителството да го разреши -- government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=6213&g= -- в рамките също на Двустранното споразумение, според което ни били зачитали суверенитета
16 Февруари 2017
Илюзия е да се очакват гаранции от Румен Радев срещу корупцията при управление с БСП
Големият проблем на БСП не е дали ще спечелят изборите. Това е личен проблем за Бойко Борисов. Проблемът на БСП е, че дори да спечелят, пак няма с кого да управляват, освен в безпринципни коалиции. И вариантът с така наречената голяма коалиция за тях продължава да е основен. Активно го маскират в предизборната надпревара, но отдавна работят по него. Корнелия Нинова играе водач за пред публиката, а както и при тройната коалиция от президентството дърпаха конците, всъщност, Илияна Йотова е съсредоточила значително по-голям власт в и отвъд БСП. Самият Огнян Герджиков, с утвърдените му контакти, изглежда е избран целево за подготовка на въпросната коалиция. Разбира се, структури, през които биват разпределяни най-много публични пари, като фонд „Земеделие“, НОИ или АПИ, наред с големите държавни предприятия приоритетно се оказват с нови ръководства. В същото време, главният секретар на МВР, който от самото начало олицетворява ръчното управление на Борисов върху вътрешните работи и има най-важна роля по сигурността за изборите, още е същият, без да се ползва с определен мандат. Победа на БСП би елиминирала възможностите на самия Борисов да бъде трикратно премиер, той е под натиск в тази връзка и сред останалите му потенциални партньори. Тези партньори, обаче, ако изборите не бъдат касирани, могат да гарантират ново управление на ПП ГЕРБ и от второто място. В БСП си дават сметка че мандата пак може да им се изплъзне. Добре познават и усещат също контрола от брюкселското ЕНП с финансовите средства на ЕС. Популярни лица от предизборния щаб на Румен Радев и Илияна Йотова се оказаха на челните позиции в изборните листи на социалистите. Освен за електората, с едновременното елиминиране на парламентарните динозаври, така явно се отварят врати към необходимия следизборен диалог с опонентите. Йотова има опит и от Европарламента в сътрудничество с ПП ГЕРБ по национални каузи. Съответно, трубадури около БСП вече припяват на аудиторията колко безпредметна и маловажна била борбата срещу корупцията. На фона на останалите проблеми, какво значи корупцията, когато управляват твоите хора
13 Февруари 2017
Анти-българските настроения в Македония са основателни, ако бюджетни служители от България работят за анексия
Има ли секретна сделка между САЩ, Албания и България за подялба на Македония? Предвид сътрудничеството на американските служби за сигурност с албанските и българските им колеги, начина, по който биват управлявани тези две балкански държави, историческите предпоставки и паралели особено що се касае до националните малцинства, и не на последно място съвременната геополитическа обстановка с невъзможността да бъде преодолян проблема за името на Македония да се включи в периметъра на НАТО? Вижте как реагира България официално на реализацията на албанските интереси в Македония. Някои приеха с насмешка изказванията на американския конгресмен /видео/, медии след това цитират неназован представител от Държавния департамент на САЩ по албанската версия на „VOA“-„Гласът на америка“ в подкрепа на териториалната цялост на Македония, и както отбелязва „Болканинсайт“, също Българското правителство няма официална реакция, а в отговор на МВнР до „БГНЕС“ се повтаря политиката за европейска и евроатлантическа интеграция на всички от Западните Балкани. „София не признава съществуването на македонски език, отделен от българския, и много български историци все още твърдят, че македонците са етнически българи“, продължават в „Болканинсайт“. „Така наречения македонски въпрос е неразделна част от българския национален въпрос, и много вярват, че България трябва да "възстанови" територии от Македония, които е контролирала в миналото“. „Българската националистическа партия ВМРО не коментира изявлението на конгресмена от САЩ, но го качи на страницата си във „Фейсбук“, получавайки стотици одобрителни реакции на предложението от Рорабейкър“, съобщава още изданието. Своеобразен отговор на негласната политика от България, след изказването на Рорабейкър, е публикация в македонския „Емагазин“, където разпространяват обявени документи на ЦРУ от преброявания в Източна Европа, според които в България през 1956 г. са регистрирани 187.8 хиляди души, самоопределящи се македонци. Националното самосъзнание е ключов елемент и както е известно преди години в България бяха пресечени опити за регистриране на политическа партия на такава етническа основа. Ако се абстрахираме от небезизвестния външно-политически образ на България, как би изглеждал той, при положение че гласната политика за независима Македония се окаже само инструментална, за да може по-късно България да си присвои отново тези територии? Вече не се касае за национално-освободителна борба и Македония десетилетия е самостоятелна държава. Единствено Сърбия, сред заинтересованите еквиваленти в региона не е член на НАТО, но там едва ли са забравили как България услужи на Албания и САЩ с признаването на Косово, за разлика от Гърция и Румъния. И както обикновено, проблемът е повече от регионален. Някой обясняваше, че народите не отиват с желание на война и за тези цели е необходимо да бъдат подмамени да воюват. Наивници вярват, че онези, които се намират в особено тежко положение, не са готови да си решават проблемите с военни средства. За сравнение на перспективата от негласната политика на България спрямо Македония, с глобализацията, технологичния и международно-правен напредък, въпреки бюджетните служители, на Балканския полуостров, все пак, продължават да се развиват интеграционните процеси в редица направления. Тепърва започва растежа при капиталовия пазар със „SEELink“, например, и все по-взаимоизгодни стават резултатите от трансграничния туризъм
9 Февруари 2017
Без твърда позиция срещу прекрояване на граници на Балканите се очертава нова война
Един републикански конгресмен от САЩ започна публично да се ангажира с унищожаване на Бившата Югославска Република Македония и подялба на нейната територия между съседните държави -- bgnes.com/sviat/balkani/4487449/. Дейна Рорабейкър е член на Комисията по външни отношения в Камарата на представителите на Американския конгрес и е известен с редица горещи позиции в областта на външната политика и сигурността -- en.wikipedia.org/wiki/Dana_Rohrabacher. Активен лобист за въоръжаване на т.нар. Косовска освободителна армия към края на 90-те, за което е удостоен с признателност от Албано-Американската гражданска лига; защитник на прилагането на мъчения при разпити, в т.ч. ако измъчваните впоследствие се окажат невинни; поддръжник на правото на Крим за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия.. Според публикация на „Политико“ от 2015 г., Рорабейкър е известен с дългогодишно приятелство с Владимир Путин и отстояване на руската гледна точка. През 2012 г. Рорабейкър изразил писмена подкрепа до Държания департамент на САЩ за спонсориране на сепаратистките движения в Иран. Македонското министерство на външните работи незабавно е поискало позиция от американския Държавен департамент -- bgnes.com/sviat/balkani/4487505/ -- но и мълчание от там ще се тълкува като потвърждение за близостта в ориентацията на Рорабейкър с общия външно-политически курс на новата президентска администрация на САЩ. В ситуация на особени вътрешни противоречия у американското общество относно самото президентство на Доналд Тръмп, които продължават да ангажират вниманието на цялата международна общност, във Вашингтон явно изпитват нужда отново да изнесат фокуса на напрежение далеч извън собствените им граници и проблеми. По този начин, следва особено да се съсредоточим върху примамката от думите на Рорабейкър, която той отправя към България, едва ли не като бенефициент в съответната подялба на Македония. Уж да имало мир, който е налице с усилията за политическо решаване на проблемите в Македония и пресичане на албанските велико-териториални претенции, Рорабейкър всъщност прави опит да отприщи нова Балканска война. Едва ли има съмнение сред професионалната общност, че евентуална подялба на македонската територия води до неминуеми въоръжени сблъсъци между България, Гърция, Албания и Сърбия, с активно участие на Турция за реализация на нейни, в т.ч. публично обявени териториални претенции, и не без съответните изблици на нови партизански, национално-освободителни и терористични движения на Балканите.. Дори без познаване на Историята, кръвопролитията се прогнозират с висока степен на вероятност. Освен неприличен адресат в изказването на Рорабейкър, България обаче е ангажирана с поддържането на мира, сигурността и стабилността в региона.. Отказваме ли се от тези ангажименти? Първата позиция за признаване на Република Македония като независима държава преди години бе българската и кой е заинтересован да се изменя курса на тази политика? При все по-настъпателните претенции за териториална експанзия от Турция и Албания, чия страна на Историята избира сега правителството на България? Как се тълкува мълчание и бездействие на официалните български власти? От Лондон поощряват Реджеп Ердоган, а от Вашингтон помагат на албанците, така че от Брюксел и от Берлин ли пак чака някой да се намесят, преди да се досети какво трябва да прави
7 Февруари 2017
Трябва ли България да поиска нов посланик от САЩ за да реализира енергийни проекти с руснаците
Изминаха четири години от както българският народ се произнесохме по въпроса дали да се развива ядрената енергетика в страната чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. Независимо от неголемия интерес за участие в проведения референдум, всеки български избирател имаше право на вот и в крайна сметка мнозинството от гласувалите близо 1,5 млн. граждани отговориха с „Да“. Какво впоследствие направиха представителите в парламента е известно. Традиционно, за разлика от демократичните държави, които иначе сочат за пример, парламентарното управление шиканира народната воля и, както се вижда, клетвопрестъпниците не се спират дори пред 3,5 млн. български избиратели, относно избирателната система. Едва ли е случайно, че най-гласовити из медиите срещу волята на народа обикновено са все едни и същи -- представители на малцинството. Моите уважения, тук няма място за политически пристрастия, когато човек спазва правилата и вижда че други, които претендират да го представляват, непрекъснато рушат тези правила, ако така им изнася. Освен извършените подготвителни дейности, България вече и плати два нови ядрени реактора. Мнозинството български граждани отлично разбира, че се нуждаем от по-голямо производство на електроенергия, с оглед не само предлагането на пазара и съответната динамика в цените, но и предвид на търсенето с все по-достъпните електромобили и необходимостта да дишаме по-чист въздух в градовете. Ако управлението на Бойко Борисов не бе препятствало строителството на АЕЦ и не бе отказало така ангажираните частни западни инвеститори, сега вече можеше да започва експлоатацията на новите мощности. За съжаление, енергетиката е гео-политически отрасъл и както други държави, от самото начало, България е изправена пред сериозни предизвикателства в международен план от сблъсъка на силовите полюси. Регионална дестабилизация и военни конфликти се разразяват в резултат от проекциите по енергийни уравнения, в качество на елемент от по-универсална надпревара. Известно е, че САЩ провеждат целенасочена политика за ограничаване възможностите на управлението в България да реализира енергийни проекти с Русия, и действащият посланик Ерик Рубин бе изрично питан да се ангажира по тези въпроси при изслушването му за поста в сената на САЩ. Строителството на газовия т.нар. „Южен поток“, за който Владимир Путин още чака надеждни гаранции, бе прекъснато от министър-председателя Пламен Орешарски непосредствено след посещение на трима американски сенатори. Дали ще има съществена промяна в тези отношения с новата президентска администрация на САЩ, след като вече встъпи в длъжност и новия им държавен секретар, не е ясно. Вижда се, че докато новия президент Румен Радев се запознава с партньорите в ЕС, то от ръководството на политическа партия „ГЕРБ“ пак заздравяват отношенията отвъд океана -- dnes.dir.bg/news/tzvetan-tzvetanov-rex-tilarsan... Поради тези събития, след това на Рекс Тилърсън му се наложило да се извини че закъснява -- state.gov/secretary/remarks/2017/02/267401.htm. Как така и при предишната президентска администрация на САЩ все Цветан Цветанов се оказва канен на традиционната им религиозна закуска остава мистерия за българското общество. Дали има общо с консултациите и на Бойко Борисов, било в посолството на САЩ, преди вземането на важни управленски решения, или с директора на ЦРУ, кой знае
4 Февруари 2017
Несменяеми еврократи са в основата на проблемите за целостта и интегритета на ЕС
Помните ли емпиричното изследване на двама професори от Принстънския университет, публикувано през 2014 г., с което доказват че управлението на САЩ е олигархия, а не демокрация -- scholar.princeton.edu/../gilens_and_page_2014_-testing_theories_of_american_politics.doc.pdf? „Анализът показва че икономическите елити и организирани групи, представляващи бизнес интереси имат значително самостоятелно въздействие върху правителствената политика на САЩ, докато средния гражданин и групите основани на масови интереси оказват малко или никакво самостоятелно влияние“, пише в уводното резюме на документа. И започват с „Кой управлява? Кой наистина определя правилата?..“ Очевидно, тези въпроси вече намират обоснован статистически отговор въз основа на данни с мерките по ключови променливи за стотици и хиляди политики. Такива емпирични изследвания могат да се правят и за Европейския съюз като цяло, ако има кой да ги спонсорира. Публичните финансови средства, които биват преразпределяни от централните администрации, обаче, и на ЕС, и другаде с аналогични проблеми, са ориентирани в обратна посока. Парите на данъкоплатците ги използват да съхраняват, не да изобличават властта на олигархията. Има също алтернативни начини за изследване на такъв проблем, например, ако се проследява движението из ключовите управленски постове с кариерите на лицата, които ги заемат в един или друг мандат. Само в Европейската комисия, хора като Сесилия Малстрьом, Гюнтер Йотингер, Йоханес Хан или Марош Шевчович, доскоро Кристалина Георгиева показват как се сменят ресори, не и носителите на властта. Председателят Жан-Клод Юнкер преди е бил министър-председател на кралство Люксембург в продължение на близо 20 години. Зад публичните длъжности, освен това, са ангажирани хиляди административен апарат, където, в някои случаи, е концентрирана по-голяма власт. Периодически там също се сменят постове, хората са същите. Не става въпрос за критика към кариерното развитие и административния процес с назначенията в публичната администрация. Тук проблемът още е защо не бъдат изследвани задълбочено тези аспекти на властта, нима никой в обществото на Европа не е заинтересован от подобен род критичен анализ? Известно ли е за чии интереси, всъщност, работят във властта, ако се съди какво твърдят от там и какви са нагласите в обществото? Защо общата тенденция за доверието в основните европейски институции -- Еврокомисия, Европарламент и Европейска централна банка -- през последните десет години е негативна: ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/75977 /PDF, 31,6МВ, стр.79, QA15/ ? Еврокрацията контролира във все по-голяма степен управленски процеси в отделни държави членки, така че какви възможности остават за необходимия демократичен контрол върху нея? При самодостатъчна администрация няма как да се очакват реформи в бъдеще за по-демократичен съюз. Имаше редица инициативи за провеждане на общо-европейски референдуми, но вместо да се възползват в Европарламента и Комисията, в т.ч. извън тези инициативи политически да се даде нов тласък на общностното съзнание за ЕС, например, по въпроса за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение с Канада /СЕТА/, в администрацията на ЕС систематически опитват да елиминират ефективното произнасяне и на националните парламенти по такива въпроси
3 Февруари 2017
България не може да отстоява позиции на вън, ако непрекъснато хленчи за помощ
Професионалната дипломация не е като висшия военен пилотаж или командването, ако не сте забелязали. И стратегически, и тактически, и в психологически план. Целите са различни, не срещу противници, а с партньори, постиженията не стават внушително, с изненада, бързането води до провали, и егото, и харизмата са особено неподходящ пасив за проявление в условия на върхова пресметливост. И във войната, и в дипломацията, разбира се, е важно с какви ресурси разполагаш, а от гледна точка на сравнението, в този аспект, някои могат да си позволяват повече от други. Когато председателят на Европейската комисия, например, отбелязва, че решението какъв да бъде един комисарски ресор там е негово, а не на отделно национално правителство, но той иначе предпочита за целта да му бъде изпратена жена, все още никой не му отговаря, че половия признак не е сред допустимите критерии за определяне на ръководни позиции в управленска администрация на Европейския съюз и независимо от мъжките предпочитания на началника, решението за личността на предложението за евро-комисар, без оглед на пола, остава на отделното национално правителство. Много са готовите да отпишат с лека ръка половината от собствените си алтернативи, въпреки явната противозаконна дискриминация. Не всички се замислят, че партньора отсреща проявява слабост, която може да струва скъпо. Слабостите в централната администрация на ЕС, така както се наблюдават и другаде с големи материални ресурси, създават тежки последици, които нерядко се изразяват в преждевременна загуба на човешки животи. Виновни после са и онези, с по-малкото ресурси, които недалновидно са се подчинявали, самите изпълнени с редица слабости. Иначе, малките, а не големите, стават герои, когато съумеят да се противопоставят ефективно на пороците на големите. Преди да се стигне до дипломатическите умения, това изисква много ефективна работа навътре, така че да си направил всичко за да си помогнеш сам, и едва тогава да обмисляш дали и кога е нужно да търсиш външна помощ, или по-скоро трябва ти да помагаш на другите. Особено що се касае до съседи, които не можеш просто да смениш и не само изповядват същите цивилизационни ценности, а се намират в далеч по-тежка ситуация.. Как е възможно в България още да се харчат значително повече пари за чувствително по-малко резултати, отколкото в други държави, от които някои очакват помощ? Външна помощ, която едновременно възпроизвежда корумпираната политическа среда и чрез която представителите вътре забравят задължението да работят в интерес на своите избиратели. В т.ч., относно охраната на границата, как може, преди да си потърсил помощ от своите съграждани и да си се постарал да я организираш в законосъобразна форма, преди да си пресякъл корупцията в граничните служби с произтичащия съответно незаконен трафик и във връзка с усвояването на публични средства по необходимото материално-техническо обезпечаване,.. в качество на нов управленец да отидеш и още при първата си среща на високо равнище в Брюксел, без дори предварителна подготовка за евентуална конкретика, да застанеш на позиция в търсене на помощ? Както правеха предишните управляващи и както го наблюдаваме с избора на служебен министър-председател, който Румен Радев явно избягва да обоснове по същество дори когато му поставят въпроса изрично, това в никой случай не е признак за иначе обещаваната промяна. И навътре, и навън, независимо от приказки и публични прояви, действителните позиции на България с Румен Радев, предвид какво ще бъде постигнато, се очертават пак такива, каквито бяха. Скоро, след неформалния му опознавателен опит, няма да е изненада, ако изпрати отново Огнян Герджиков да гласува вместо него в Съвета на ЕС
31 Януари 2017
Външните заплахи за сигурността на ЕС стават по-големи от вътрешните
Предишния път, след като представител на британското правителство посети Турция, Реджеп Ердоган започна публично да изразява претенции към територии на съседните държави, оспорвайки Лозанското споразумение от 1923 г. Тогава медиите отново съобщаваха, че с Борис Джонсън е ставало въпрос най-вече за търговски въпроси от взаимен интерес. Сега британският министър-председател лети за Анкара направо от Вашингтон, след първостепенна по значимост среща с новия президент Доналд Тръмп в подчертания акцент за техните специални отношения. Толкова интересна ли бе Турция за външната политика на острова преди решението за напускане на ЕС? Както отбелязва самата Тереза Мей, техните отношения датират от над 400 години, но има много какво да се направи в бъдеще за да развият още тези отношения: youtube.com/watch?v=_q575ZYv8fE. „В нашите разговори обсъдихме теми от търговско-икономически характер, социални, културни и военно-отбранителни, наред с всичките регионални въпроси“, отбелязва на свой ред Ердоган /превод от английски под видеото/. Разбира се, в Турция, преди САЩ, задуха вятъра на промяната с ориентацията спрямо Русия, който в Лондон усещат. Разраства се руската гео-политическа мощ, но войната в Сирия не е приключила и нейния изход остава ключов елемент за развитието не само в региона. Ако се постигне мир, който устойчиво започне да преобразува военните конфликти между сирийците във вътрешно-политическа борба, като ги обединява срещу общата заплаха на терора, значи бежанците и извън Сирия ще могат да започнат да се завръщат по родните места. При провеждане на свободни демократични избори в Сирия, обаче, победата на Башар ал Асад е предвидима в близко бъдеще и подобна легитимност го прави трудно преодолим в средно-срочен план. От това какво е управлението на Сирия зависи кои територии ще бъдат включени в нея. И териториалните претенции на Ердоган се явяват важни, наред със заявката, последно и от Доналд Тръмп, за реализация на т.нар. зони за сигурност, извън контрола на Башар ал Асад с неговите военнополитически партньори. Дали руснаците ще го допуснат и ще се съгласят, кой знае? Но Тръмп говори за отношения с Русия, с Китай и видимо избягва Европа. Одобрява Брекзит и докато европейски лидери си позволяват открито да го критикуват, съгласно общественото недоволство спрямо него и в самите САЩ, той не дава израз че възприема европейските лидери като някакво общо цяло. Разбирателство с руснаците за Сирия и т.н. би било добре за мира около ЕС, без което натискът отвън ще продължи да подкопава все повече интегритета на ЕС отвътре. Само че държавните глави от Вашингтон и Москва, заедно с британския премиер, знаят как се поделя влиянието върху Европа от края на Втората световна война. И когато САЩ на Доналд Тръмп вече нямат влияние, Русия на Путин продължава да е потърпевша от ЕС като цяло, а в Обединеното кралство с Тереза Мей не са заинтересовани да водят преговори за излизане от силен ЕС, без да се виждат най-малко признаци че този съюз е започнал фундаментално да се клати
29 Януари 2017
Никой не отговори защо Герджиков /или Воденичаров/
Най-доволни сред политическите сили в парламента от новоназначението на Огнян Герджиков за служебен премиер, ако се съди по разпространените коментари, явно са в ДПС. И Цветан Цветанов, разбира се, все пак, неговата политическа кариера възникна също като своеобразен резултат от коалицията между Сакскобургготски и Доган. Помните, Герджиков определяше дневния ред на парламента, Бойко Борисов бе главен секретар на МВР и Делян Пеевски от НДСВ започваше покрай Емел Етем да се реализира. Включително в блока с Меглена Кунева и Даниел Вълчев, почти всички се изразиха положително, освен ДСБ с Радан Кънев. Сякаш не народа, а парламента е избрал Румен Радев и от там, съответно, му ръкопляскат, че им съхранява статуквото. Как така един генерал и командващ на Военновъздушните сили, който проведе успешна изборна кампания с БСП и се наложи да съставя служебно правителство, без да са налице каквито и да било предпоставки, изведнъж се озовава пред дилема да назначи Огнян Герджиков или Стефан Воденичаров за служебен министър-председател? Става въпрос за политически ангажирани професори, които не само са били преки участници във властта, но и извън нея, с редица професионални и обществени прояви, са се ангажирали с прокарването на определен норматив. Дори без да се спираме конкретно върху отделните концепции и целесъобразността, които Герджиков и Воденичаров прокарват години със своите кариери, независимо че и при двамата, в крайна сметка, се опира до определени конституционни промени, ясно е, че не се назначава човек, който просто организира и гарантира провеждането на следващите парламентарни избори. Министерски съвет междувременно ще решава редица важни управленски проблеми. Защо и как изборът на служебен премиер е бил сведен до Герджиков и Воденичаров? Не е ли имало други предложения и по кой начин са били отхвърлени? Това са изключително съществени въпроси от гледна точка на демократичния процес, чийто отговор Румен Радев скри от обществото, при всичкото време, с което иначе разполагаше преди да встъпи в длъжност. Впрочем, едва след президентските избори на българските граждани се обяснява как точно се е стигнало и до издигането на самия Радев за кандидат, Корнелия Нинова съобщава че ѝ го бил предложил някой Александър Нейков от нейния екип, докато от Съюза на летците след това твърдят че били занесли списък на „Позитано“ 20, начело с бившия космонавт Александър Александров. И по тази логика, следва Огнян Герджиков като министър-председател да започне с производството на необясними актове, за да излезе друг по телевизията, да обяснява как се е стигнало до неговия избор, така ли? Какво, всъщност, избират българските граждани по тази логика? Ако все едно дали Румен Радев или Цецка Цачева, накрая, пак ще прави същото, срещу което българските граждани нееднократно са гласували. И отново безпрекословно ще се кланя, ще целува крайници и ще се кръсти, сякаш това са конституционните задължения
25 Януари 2017
С назначението на Огнян Герджиков, Румен Радев вече предаде голяма част и от своите избиратели
Известно е как в дясното политическо пространство коментират дейността на новия президент. Вече може да се досетим какво биха казали и сред дясно-ориентираните, които са гласували за него. Но най-интересно е да се види какво ще говорят в ляво, след един от първите, ключови президентски актове да се назначи проф. Огнян Герджиков за служебен министър-председател. Наскоро чух, че освен с летене, Румен Радев обичал да се занимава и с подводно гмуркане, особено след полет, та ето как, явно, след еуфорията от изборната победа и височайшото встъпване в длъжност, човекът се е спуснал дълбоко в задкулисието на театралното управление. Без каквито и да било аргументи, нито дори опит за публична обосновка, както иначе е прието в демократичните държави, днес г-н Радев подписал указ за премиерско назначение, за което дълго се носеха слухове и бяха изложени не малко предупреждения. Дали защото още не се е освободил от военната атмосфера и като върховен сега смята че неговите актове не подлежат на коментари, въпреки че ролята на президента е тъкмо обратна и от него се очаква граждански контрол над военните, .. именно в контекст на непрекъснат публичен дебат. Или защото се надява на обилния „ПиАр“ да му прокара работата, макар че, както е известно, никой „ПиАр“ не е способен да замаже лоши назначения на водещи публични позиции. Не съм сигурен, помните ли кой докара НДСВ на власт преди години, какво постигна тяхното управление за България и с колко подкрепа, съответно, си отидоха накрая от политическото представителство? Тъй като, по всичко личи, Герджиков не е единствен от най-близкото обкръжение на Симеон Сакскобургготски, който Радев реабилитира в управлението, против обществените нагласи, остава да се убедим и какво ще се случи с общественото доверие към самия Радев по време и след мандата на подобно служебно правителство. Интересно също какви са настроенията за тези видими резултати от липсата на публичност при Румен Радев и сред току що назначената му президентска администрация. Елена Йончева ли ще се изправи да отговаря на въпросите за състава на служебното правителство, или Иво Христов ще даде интервю в подкрепа на политиката на Сакскобургготски, която, освен обща, както се очертава, Радев възнамерява да направи и външна? Наистина, при предходния президентски мандат измина време докато станем свидетели на оставки, а и винаги не малко хора остават, предпочитайки да си променят други работи, вместо властовата позиция. На тази основа в България отдавна се развива сблъсъка между народа и политическите представители. Не едно или две разочарования се изредиха, при липсата на удачни алтернативи. Независимо от големите приказки, както казват хората, по делата се познават. И след като Румен Радев също е решил да застане срещу народа, естествено, с неодобрението, закономерно ще продължи да се трупа напрежение. Наред с нагласите за цялостна конституционна реформа, виждате, вече има народно решение за избирателната система, на които Радев също започна да се противопоставя, в крайна сметка, към днешна не е ясно и дали човекът ще изкара целия петгодишен мандат
24 Януари 2017
Комунистическия атеизъм бе заменен с религия, на която се предоставят специални протекции и привилегии
Няколко думи за г-н Симеон Димитров, на когото избраният от Народа Президент на Република България се кланя и целува ръце. Официално разсекретен с Решение №298 от 17 януари 2012 г. -- comdos.bg/...=384 -- като агент на бившата Държавна сигурност, сътрудничил на управления Шесто /за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви/, Трето /военно контраразузнаване/ и Първо /външнополитическо разузнаване/. От разпространените документи на неговото агентурно досие, значителна част от което се оказва унищожено (включително Работното му дело) -- вижте приложените фотокопия: desebg.com/religia/561-2012-01-26-17-50-57 -- става ясно че е „специализирал църковно пеене в Москва“, „демонстрира безпределна любов и вярност към Съветския съюз, съветския народ, към работата и линията, която провежда Руската православна църква“, а по впечатления на вербувалия го служител „тези чувства и разбирания са искрени“. Предложен е да се оформи като „агент“ през октомври 1983 г., „изхождайки от необходимостта за наблюдение дейността и поведението на отделни висши реакционно настроени духовници от БПЦ и оказване влияние върху тях, както и за участие в различни международни икуменически мероприятия“, въз основа на близо две години поддържан оперативен контакт /от 1981 г./, в рамките на който е обработван и използван „конкретно в изпълнение“ на оперативни поръчения от Шесто управление на бившата ДС. Независимо от публичните изявления на г-н Димитров, известен като Неофит, в отговор на разсекретяването му -- desebg.com/religia/1104-2013-02-24-13-46-41 -- че не се чувства виновен и е изпълнявал изискванията по онова време, когато е трябвало да се пътува извън страната, в Предложението за неговото изключване от агентурния апарат от март 1990 г. /пак там/ е записано че е използван „като агент за влияние при решаване на кадрови въпроси. Съобщавал е в писмен вид информация за провежданите в НРБ международни мероприятия по линия на БПЦ;при пътувания зад граница, както и за поведението на свещеници, изпратени на работа в Българските задгранични епархии“. Агент „Симеонов“ съвсем не е единствен сътрудник на бившата Държавна сигурност в ръководството на Българска православна църква, както е ясно от цитираното Решение №298/17.01.2012 г. Но още през 2009 г., изследователите в глобалното проучване за религиозни ограничения отбелязват, че в част от бившите комунистически държави, като Русия, поддържания държавен атеизъм е заменен с държавно-облагодетелствани религии, на които се предоставят специални протекции и привилегии -- pewforum.org/files/2009/12/restrictions-fullreport1.pdf /стр. 15/. „Повечето европейски страни с високи и много високи ограничения -- включително Беларус, Русия и България .. -- се намират на Изток“, продължават в доклада. Сякаш след разпада на тоталитарния режим, унищожаването на хиляди досиета и подпалването на важни архиви, чрез съответната преориентация, престъпния апарат за идеологически контрол в България продължава да функционира и разраства ново влияние. Несъгласните и сред православната християнска общност биват смазани силово с помощта на държавните органи, без значение кой и къде след това е осъдил държавата. Със закона на Огнян Герджиков, Българска православна църква получи статут над Съдебната власт, без необходимост от регистрация, каквато се изисква за всички вероизповедания. Служители на БПЦ започнаха активно сътрудничество с Българска академия на науките, особено при ръководството на Стефан Воденичаров и що се касае до Института за държавата и правото, докато други учреждения там, като Института по социология, бяха преобразени и закрити. При всички управления на страната, независимо леви, десни .. или служебни, все по-осезаемо и обхватно БПЦ се включва в светската дейност на държавните и административни органи. Стигна се до това, че председател на Парламента поема лични ангажименти за намиране на конкретни законодателни решения в услуга на БПЦ -- http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2606, maxilian.blog.bg/..kato-rusiia-s-cyrkvata-i-politikata.. -- или министър на външните работи се обявява за „тясна връзка между работата на държавните институции и БПЦ“, наричайки нейните служители „посланици на България по света“ -- mfa.bg/bg/events/6/1/2454/index.html. Служебен министър-председател раздаде фундаменталистка религиозна литература преди редовно заседание на правителството -- dariknews.bg/view_article.php?article_id=1064514, maxilian.blog.bg/..prodyljavat-s-upotrebata-na-religiia... Не на последно място, БПЦ започна да се утвърждава като все по-голям получател на принудително събираните публични финансови средства, бидейки подпомагана с ново строителство и ремонти на сграден фонд. За разлика от други вероизповедания, на които държавата отнема недвижима собственост, БПЦ получава подаръци, като собствеността на архитектурния паметник „св.Ал.Невски“. Социалните функции на правителството, чрез бюджетни средства и изрични споразумения започнаха да се насочват към структури на БПЦ за разрастване на нейното влияние сред населението. Видимо, мероприятия и лица на БПЦ биват вписвани във все по-голяма степен като задължителен елемент от официалните държавни церемонии, дори без необходимите правни основания. Жалко, наистина, ако и публичния протест срещу зависимостта на държавата по това направление бъде воден също от служители на бившата Държавна сигурност
22 Януари 2017
Няма устойчиво развитие без свободна воля ..
Доживяхме Китай да настоява за свободен пазар, а САЩ да се ориентират към протекционизъм. Преди тази седмица генералният секретар на Китайската комунистическа партия, председател на Военния съвет на ЦК на ККП и председател на Китайската народна република Си Дзинпин да се превърне в център на вниманието на Световния икономически форум, председателят на Върховния народен съд на Китай Чжоу Цянг заявил, в неделя, че китайските съдилища трябва твърдо да се противопоставят на западната идея за съдебна независимост и други идеологии, които застрашават ръководната роля на Комунистическата партия -- news.bg/world/v-kitay-...sadilishtata.., reuters.com/article/us-china-policy-law... Народните съдилища на всички нива трябвало да пренебрегват погрешните западни възгледи, включително конституционната демокрация и разделението на властите, продължава Цянг пред колеги. Въпреки подетите иначе реформи в Китай съдилищата остават зависими и отговорни пред ръководството на партията. Изявленията на Чжоу Цянг провокирали критики и широко обсъждане сред китайците в условия на налаганата цензура. От Върховния народен съд публикували четири статии в защита на своя председател, отбелязвайки че създаването на правна система, независима от партията, ясно нарушава Китайската конституция. Все пак, там е заложено Съдебната власт да се осъществява независимо и свободно от въздействие на административни органи, публични лица и организации, докато едновременно се набляга върху принципа за водещата роля на Комунистическата партия -- en.wikipedia.org/wiki/Judicial_system_of_China. Самият Дзинпин, който е доктор в областта на Правото, бил радетел за съдебна независимост под контрола на партията, отбелязват още от „Ройтерс“. Не е възможно да има свободен пазар, без независима Съдебна власт, но както Китай прилага двойни стандарти във вътрешна и външна политика, неговите глобални конкуренти отдавна постъпват по този начин. Всъщност, международният пазар никога не е бил свободен, докато в определена област не бъде изградена инфраструктура за надеждно уреждане на споровете и тя не се поддържа от взаимно-заинтересовани държави. Защо „Фолксваген“, които лъгаха всички с вредните емисии в отработените автомобилни газове, ще плащат за това на САЩ, сякаш там единствено са потърпевши от престъплението? В крайна сметка и не един или два от актовете на новоизбрания президент Доналд Тръмп вероятно ще стигнат до съдебна зала. В щатите, за разлика от Китай, или Европейския съюз, на федерално равнище не изглеждат особено развълнувани от многобройните сигнали, призиви и инициативи за отделяне на територии и население, нали? Преди месец, привърженици на независимостта на Калифорния, където близо двойно повече избиратели подкрепиха Хилъри Клинтън, срещу Тръмп, откриха дори своеобразно представителство в Москва -- youtube.com/watch?v=PF76-0CLJ_0. Дали ще се проведе референдум и какви биха били последиците съответно там, или в Тексас, Франция, Италия.., най-малко някой като Жан-Клод Юнкер може да попречи на друг като Доналд Тръмп да се изразява свободно. Ние в България още не сме се произнесли да членуваме ли в Европейския съюз. В т.ч., когато мнозинството, според емпиричните изследвания, дълги години подкрепя това членство, някои продължават да си присвояват осъществяването на народния суверенитет. А и да се проведе, какво тук значи някакъв си референдум? Също като в Китай, независимо че комунистическия режим законово е обявен за престъпен, такива основни въпроси за бъдещото на страната биват решавани от няколко назначени представители. Така и в централната администрация на Европейския съюз изглежда са се запътили да препятстват, вместо да поощряват свободния израз на народната воля
19 Януари 2017
Публични изрази на съпричастност със само една религиозна общност в България от президента са несъвместими с конституционните му функции
Покрай слуховете за състава на предстоящото служебно правителство в Интернет се завъртя и програма на церемонията по встъпване в длъжност на новоизбрания президент: clubz.bg/49355-vstypvaneto_v_dlyjnost_na_radev_s_rech_i_salyuti. От 11:45 ч. на 22 януари двамата президенти и двамата вицепрезиденти щели да присъстват на специално подготвена за целта литургия в храм-паметника „Александър Невски“. Очевидно, това е замислено в допълнение, като официален акт в рамките на самата церемония. При предходното встъпване в длъжност на президента, през 2012 г., Плевнелиев и Първанов просто запалили свещи: president.bg/news29/Ceremoniya-po-vstapvane... Знаете, съгласно действащата Конституция, държавният глава олицетворява единството на нацията. И ето как, още от първия ден, вече официално се внася разединение по религиозен признак
16 Януари 2017
Със служебен министър-председател като Огнян Герджиков приключват надеждите сред обществото и за Румен Радев
Каква промяна и какво доверие от полученото на кредит, ако новоизбрания президент се окаже стожер на политическото статукво? И вместо да оправдае обществените нагласи, които го предпочетоха като алтернатива на дискредитирания политически процес в олицетворение на парламентарния председател, Румен Радев назначи предишен парламентарен председател, който даже бе отстранен от длъжността предсрочно, заради блокиране на парламентарния контрол по повод дейността на вице-премиера Шулева за приватизация на „Булгартабак“ -- bg.wikipedia.org/wiki/Огнян_Герджиков. Самият Делян Пеевски започна публична кариера от НДСВ и тъй като спекулациите за състава на предстоящото служебно правителство спрягат най-вече имена на монархисти, независимо дали като „ПиАр“, или някакъв вид „партенки“, в контекст на мълчанието от Радев, явно трябва да се обърне по-сериозно внимание. Още на конференцията след първи тур на президентските избори се видя колко ангажирани са и представители от Българската православна църква с този иначе светски, обществено-политически процес /за избор на държавния глава/ и колко податлив става Румен Радев пред тях, въпреки обществените нагласи по конкретния въпрос /за задължителното вероучение/. От тази седмица пък Иван Гарелов заговори за т.нар. голяма коалиция след предстоящите парламентарни избори, между ПП ГЕРБ и БСП, с оглед очакваните резултати и промените, също, в гео-политически план. Така че, кой, действително, да подкрепи, ако не президента Румен Радев? Когато човек на негово място се е откъснал от действителността в обществото, под диктувания дневен ред от редакционните медии, които възпроизвеждат и са се сраснали с въпросното политическо статукво, естествено, такива като проф. Герджиков може да изглеждат и повече от консенсусни. Удобни, защото умело жонглират с /без/отговорността, и вместо Радев да е пряко ангажиран с надзора и контрола върху служебното правителство, както предвижда самата Конституция /при разпуснат Парламент и липса на изискване дори за клетва от служебните министри/, един отракан политически и публично професор на практика го "освобождава", все едно българските избиратели следва отново да изпием по една студена вода и да му пишем още по-голям рейтинг. Може такива да са правилата от кабинетите на Юридическия факултет или Комисията по вероизповедания, например. Не така, обаче, са законите в обществените системи и природата, математически. Ако бъде назначен дискредитиран политик като Огнян Герджиков, по всяка вероятност, ще изсмуче значителна част от доверието, с което се ползва Румен Радев на кредит. Докато самият Радев не успява или отказва да разбира значителна част от дейността на такъв служебен министър-председател, след като е отстъпил и необходимия контрол върху неговото правителство. Чрез професор като Герджиков, просто, държавният глава започва да харчи, вместо да оправдава кредита си на доверие, още с встъпването в длъжност. Затова, при тези ситуации, за служебен министър-председател се търси човек, който продължава да се ползва с достатъчно доверие сред електората. Така постъпиха през 1997 г., например, с кмета Стефан Софиянски. Ако, все пак, не може да бъде подбрано подобно лице, и в т.ч. бъдат изключени широко популярните, политически неопетнени фигури -- предвид, че няма как да бъдем сигурни доколко някой, като Иван Гарелов, например, не би могъл да се справи, в случай че поеме отговорност -- тогава е по-разумно да се търси отново не така известно, но компетентно лице, както бе лансиран самия Румен Радев. Министър-председател, който, въз основа на отговорността на вече избрания Радев, според кредита и очакванията на обществото, да предприеме и осъществи необходимото, като във всичките си действия наистина се ръководи от интересите на Народа
11 Януари 2017
Още в maxilian.blog.bg