Румен Радев, наистина, може да инициира необходимата конституционна реформа за статута на Главния прокурор. Ако поиска

От както бе приета действащата конституция през 1991 г. знаем каква бе целесъобразността за устройството, структурата и функциите на съдебната власт, в т.ч. свръх-централизацията на прокуратурата с безотговорността и недосегаемостта на главния прокурор. Трябваше с мирни средства, "законно" да бъде преразпределена собствеността, така че публичното имущество да отиде в частни ръце и социализма да стане капитализъм. Така че на всички ангажирани в процедурата да не им бъде търсена съответна отговорност, освен политическа, политическа, политическа отговорност, както уточняваше всеки път Иван Костов навремето по въпроса. Затова и поста на главния прокурор бе конституиран така че да е възможно личността на главния прокурор да представлява и защитава не интересите на народа срещу престъпността, а по-скоро престъпността срещу интересите на народа. И до днес, по конституция, съответно, народът още няма процесуално представителство в съдебното производство срещу престъпността. Формално не е определено чии интереси защитава прокуратурата и фактически това става ясно от нейните резултати, дейност и бездействия години вече десетилетия наред. По-добре щеше да бъде, разбира се, ако досега някой в България се бе ангажирал ефективно за реализация на необходимата, не палиативна промяна на такъв особено тежък порок в конституционната уредба от т.нар. преход. Във всички случаи, би било и още по-зле за България, ако никой от правоимащите по смисъла на същата тази уредба не събира необходимата воля и кураж да инициира промяната и за в близко бъдеще

15 Май 2017

Интересно какво мислят италианците за „Велика Албания“

Албания е най-близкия партньор на Италия в региона, казал министър-председателят Матео Ренци при посещението му в Тирана към края на 2014 г. en.wikipedia.org/wiki/Albania-Italy_relations Отношенията между двете държави, не само на двустранна основа, но и в многостранни формати, го потвърждават от както Албания съществува като независима държава. Има особено силни исторически, културни и географски връзки между албанците и италианците, които подпомагат развитието на тези отношения. Независимо от окупацията на Мусолини през 1939 г., или т.нар. Война за Вльора през 1920 г., след изолацията и падането на комунистическия режим в Албания, Италия пак е основна емиграционна дестинация за напускащите страната си албанци. По време на албанската гражданска война през 1997 г., Италия повежда многонационалната операция за възстановяване на реда и законността в Албания, с резолюция 1101 на Съвета за сигурност на ООН и участието на италианския 3-ти армейски корпус. Това, всъщност, е първата подобна мисия на Италия след Втората световна война. Забележително е и участието на Италия, заедно със САЩ, в многостранното сътрудничество между държавите на Балканския полуостров в областта на отбраната. Първата среща на военните министри на страни от Югоизточна Европа, например, се провежда през пролетта на 1996 г. в Тирана, със САЩ, Италия и председателстващата ОССЕ Швейцария. Тогава Гърция отказва да присъства, защото не са поканени представители на Югославия и Румъния. След разразяването на косовския въоръжен конфликт от началото на 1998 г., през есента, преди бомбардировките на НАТО върху Югославия, бива подписано споразумението за формиране на многонационални сили за бързо реагиране между Италия, Албания, България, Гърция, Македония, Румъния и Турция, с подкрепа от САЩ. Не по-малки са италианските интереси за развитието на инфраструктурата на Балканите, в т.ч. транспортни коридори, енерго-пренос и телекомуникации, с оглед също активността, която Италия разгръща в тази връзка. Фактически, Албания винаги е играла роля на своеобразно балканско предмостие за Италия

12 Май 2017

Румяна Желева също не беше подготвена за министър на външните работи

Чухте ли за нелегалния оръжеен арсенал, заловен в южната част на Сърбия, на път към Македония и Косово? Следите ли позицията на Гърция, която изразява външното им министерство, относно опасността от ново прекрояване на границите на Балканите? Някои казват че Турция била ангажирана плътно, макар и неявно, зад албанските експанзионистични интереси. Помните ли каква бе ролята на ЕС от Брюксел за разпалването на украинската криза? Въпреки собствения двор, тогава също следваха курса, зададен от САЩ, като ЕС фактически създаде цялото основание за преврата с отстраняването на демократично избран президент. Сега научаваме, че Европейската комисия открива служба за информация и анализ в Скопие, която да предава информация към държавите членки, така че да се координираме при необходимост. Все едно войната там е планирана и се подготвяме в очакване да избухне. Защото иначе от Брюксел би трябвало да са ангажирани със съвсем различен дневен ред, като вкл. вече координират позициите на България, Гърция и Румъния. В противен случай и кой да съветва албанците за Международното право? Ако Юнкер с Могерини одобряват, например, новоизбран председател на един парламент да постави националния флаг на друга държава до тези на своята и на ЕС, значи знамето на САЩ отдавна трябваше да е в институциите на ЕС. Президентът на Румъния отказа да връчи мандат за съставяне на правителство, на мюсюлманка, която бе определена за премиерския пост, без да изложи каквито и да било мотиви за този отказ. Допустимо ли е в такъв случай парламентът да си излъчи правителство, независимо че никой не е получил мандат? И какво означава когато самият парламентарен председател призовава да се постъпи по този начин? Въпреки че проблемът се завързва на югозапад от нас, тук изобщо не става въпрос единствено за Македония

5 Май 2017

Лили Маринкова: В националното радио има тайни кукловоди, далеч по-неприятни, отколкото в края на 80-те

Възможно ли е България да е на толкова долно равнище по свобода на словото, ако във водещите електронни медии наистина се прилагаха високи стандарти за плурализъм, журналистическа независимост, прозрачност, против самоцензура и злоупотреби? Индексът измерва също въздействието на законовата рамка и качеството на инфраструктурата за новинарска и информационна дейност. Но няма как проблемът да бъде сведен до фактори извън работещите в самата медия и очевидно това съществува чрез хората, ангажирани там уж в интерес на обществото. От най-високата ръководна длъжност, до последния репортер, или се противодейства или зависимостта се възпроизвежда. Как иначе се променят дефекти в законовата среда, когато медиите с хората, подбрани в тях, не са свободни? В БНР, чийто информационен ефир наблюдавам, например, е пълно с лица, съпричастни с една или друга политическа кауза, рупори посредством дежурните събеседници, които включват в ефир, и темите, които поставят на обществено внимание. Има ярки слагачи на властта, независимо в чии ръце е тя, които все повече биват вадени на предна линия. Няма вече единствено редактори на новини и водещи на предавания с критично настроение спрямо Бойко Борисов. Забележете, това е най-управляващата партия в България от 2009 г. Както се изразява самата Лили Маринкова, уволнена без обяснения миналата пролет от новия-стар директор, определен в Съвета за електронни медии: „Борисов беше натрапен на българското общество от медиите,..през медиите,..те го абонираха за успех, ето вече колко години“. И каква е разликата, наистина, от авторитаризма преди т.нар. преход? Как е възможно след изминали близо тридесет години в България отново да се говори за паралелна държава

bitelevision.com/lili-marinkova-za-svobodata-na-slovoto-v-mediite-v-balgariya

30 Април 2017

Знаете ли какво означава Trump

Някой казал, че Трета световна война щяла да започне на 13 май, но нямаше изложени аргументи в потвърждение на подобно предвиждане. Наблюдаваме обаче как аргументите започнаха да се трупат около слабия вътрешно-политически авторитет на новия президент на САЩ и възможността му да решава този проблем с ударни военни акции в други държави. Веднага след унищожаване на част от сирийските военно-въздушни сили с ракети „Томахоук“, рейтинга на обществено доверие към Доналд Тръмп в САЩ рязко се покачи. Започнаха да го хвалят дори негови политически опоненти, което явно му харесва и в „Туитър“ сам той взе да показва резултати от емпирични социологически изследвания в този смисъл. Употреби също невиждана до момента бомба в Афганистан, въпреки критиките в страната срещу такива унилатерални действия. Но вътрешно-политическия ефект от соловите въоръжени акции бързо отшумява, а външно-политически, оставени без продължение, те носят контрапродуктивни последици с оглед целесъобразността и в не особено дългосрочен план. Тъй като няма как с тях да се компенсира продължаващото обществено неодобрение към самохвалкото позьор в САЩ, предвид интересите на частния военно-промишлен комплекс, който изглежда се е постарал да качи такъв човек на президентския им пост, ето че нуждата там за нови и още по-големи военни приключения по земното кълбо неудържимо расте. Независимо дали така се решават проблеми на международната сцена, и че, със съпътстващата дипломатическа дейност, впрочем, при известния исторически опит, съществуващите проблеми по този начин винаги се задълбочават. В международната общност, след избирането на Тръмп, известно време бе настъпило своеобразно изчакване за ориентация точно какъв ще бъде политическия курс от Вашингтон на фона на предизборните обещания и противоречията за личността на Тръмп. Осезаемо, това вече е приключило към края на април и едва ли някой се изненадва каква част от опасенията, изразени спрямо този човек още в самата предизборна надпревара, се оказват наистина основателни

25 Април 2017

Сигурността и на Балканите произтича от Европейския съюз, а не от НАТО

На Балканите не е имало само Албанска империя. В Историята албанската земя е била част и от Византийската, и от Българската, и от Сръбската и от Османската империи. След поредица несгоди, днес албанците сякаш са още в процес на формиране на устойчива свободна държава. Макар признавани от международните организации, провежданите избори там продължават да бъдат яростно оспорвани и бойкотирани от едни или други политически конкуренти. Такива заплахи се чуват и към момента за предстоящите общи парламентарни избори на 18 юни, ако министър-председателя социалист междувременно не подаде оставка. Албания е член на Съвета на Европа от 1995 г., преди т.нар. гражданска война 1997 г., когато масово хората биват ограбени чрез финансови пирамиди и значителна част от плячкосаното оръжие се насочва към т.нар. Армия за освобождение на Косово, включваща и стотици чуждестранни наемници. От 2009 г. Албания е пълноправен член на НАТО, 2014 г. става кандидат за присъединяване към ЕС и в края на 2016 г. получава препоръка от Европейската комисия за отваряне на преговорите, при условие че изпълни приетата съдебна реформа. През юли 2016 г. албанският парламент гласува единодушно около 60 конституционни поправки в тази връзка, но продължават споровете по някои от съответните закони. Тъй като и в преговорния процес Албания ще трябва да изпълни редица трудно постижими условия, министър-председателят Еди Рама явно е решил че може да притиска ЕС с другата, противоположна посока, която консолидира албанското общество националистически, именно, въпроса за Велика Албания. Възможен е съюз с Косово, ако европейската перспектива за Западните Балкани избледнее, казва Рама, след което президентът на Косово, все още без статут на кандидат за ЕС, Хашим Тачи поде и повтори това предупреждение. От гледна точка на Международното право няма пречки за свободно обединение на две независими държави, но Косово не разполага с общоприето признание в този смисъл и от Сърбия съответно се чуха ответи, че така се отива към война. Самият Жан-Клод Юнкер, преди около месец, сподели опасения, че при разпад на ЕС, със загуба на европейската перспектива, на Балканите се очаква подобен катаклизъм

21 Април 2017

България не може да бъде съпричастна с политиката на САЩ спрямо Турция

Видяхте ли кой поздрави Реджеп Ердоган за победата срещу демокрацията в Турция? При все че обявените резултати от гласуването за фактическо пълновластие са твърде спорни от гледна точка на малката разлика и злоупотребите с вота на хората, самия референдум се проведе в условия на извънредно положение, поголовна силова репресия срещу опоненти и дисиденти, без свободни медии, и на фона на еднозначните критики от всички ангажирани в тази област международни организации, президентът на САЩ се нареди заедно с Александър Лукашенко, Нурсултан Назърбаев, правителството на Саудитска Арабия и сирийската салафитска групировка „Ахрар аш-Шам“, които побързаха да поздравят турския президент за "успеха". Има известна разлика с отношението на Барак Обама към Реджеп Ердоган, но политиката на поощрения и сътрудничество, която произведе още един диктатор до Европа, е последователен ход на целесъобразността, която САЩ и Обединеното кралство развиват от години. Геополитически тази целесъобразност е далеч от сътрудничеството, което Германия опитва да поддържа с турския президент, въпреки неговите публични нападки към континентална Европа. Забележително, когато Бенямин Нетаняху спечели последните избори в САЩ и президентската администрация там вече декларира отказ да се съобразява с Международното право що се касае до интересите на Израел, как Ердоган, забравил палестинската кауза, в контекст на собствените му териториални претенции към съседни държави, започна да си измисля кръстоносни походи от Европа. Всъщност, след британския референдум за напускане на ЕС и президентските избори в САЩ, сега в Турция се наблюдава поредното движение от разлома по атлантическата ширина, който се задълбочава. Независимо усилията за изглаждане на разногласията в НАТО, т.нар. руска заплаха започва да изглежда недостатъчна да ги преодолее. Дано това не мотивира някои за провокация на Северна Корея да употреби ядрено оръжие, където, освен Русия, и Китай е активна страна. Все пак, освен за вътрешно-политически рейтинг, Доналд Тръмп създава впечатления на човек с темперамент, който взима решения въз основа на нещо излъчено по телевизията. Особено за страни като България и Гърция, които страдат не от руска, а от турска заплаха, най-вече липсват основания да си сътрудничат с партньори, които поощряват Реджеп Ердоган по анти-европейските направления. Дестабилизацията на Балканите не се разработва откакто Доналд Тръмп е президент, но Тръмп предоставя нови възможности за реализация. Политическите лидери в Европа отдавна отчетоха промяната в президентството на САЩ и започнаха да коригират съответните политики. По линия на двустранните отношения България също би трябвало да си отвори очите и не разполага с аванси за самозаблуждение, че нищо не се е случило

19 Април 2017

Борисов отдавна е с отрицателен рейтинг на обществено доверие

Какви са перспективите пред управление с министър-председател, към който е натрупано преобладаващо обществено недоверие? Последно бяха разпространени данни от края на февруари -- nova.bg/news/view/2017/03/05/175607/естат.. -- където отново се потвърдиха нагласите за мнозинство на българските граждани с отрицателно отношение към Бойко Борисов, независимо от около 30-те процента подкрепа, която явно се изчерпва с гласуващите за него. Ако гледаме как се е развивала оценката за дейността на Борисов във времето -- alpharesearch.bg/bg/socialni../Polititsi.. -- става ясно, че години вече общественото недоверие се затвърждава, като с рязкото покачване на отрицателните нагласи обикновено се стига до принуда за оставка. Той явно е способен да състави кабинет, чрез парламентарната подмяна, въпреки общото неодобрение към него, както се случи в края на 2014 г.; да успее дори за кратко да обърне тенденцията /към втората половина на 2015 г./, но не може да издържа при ясно изразено надигане на общественото недоволство. Няма как в позиция на управленец, чиято кауза се изчерпва с това да седи на власт, а не, например, да извърши належащи, макар болезнени за обществото, реформи. Така, докато в очертаващата се нова коалиция потриват ръце за изпълнение на пълен, четири-годишен управленски мандат, то за опитните наблюдатели, които познават обществените процеси и поведението на Борисов, едва ли има някакво съмнение, че хоризонта на това управление, със същия министър-председател, е доста по-кратък

15 Април 2017

Бойко пак с усвояването.., а коалиционните партньори -- с отговорността

Каква е успешната формула на управление зависи от гледната точка. Ако успехът е да се държиш на власт, докато страната продължава да потъва -- демографски, екологически, технологически, корупционно, с престъпността, сигурността, образованието, инвестициите и т.н. -- значи се очертава най-успелия политик в новата история на България. Някои могат да го нарекат и демократ /за 2016 г./, предвид решението да се отиде на предсрочни избори, когато се потвърждава че той не разполага с подкрепата на мнозинството български избиратели. Ако се смята по усвояването на публични средства за ремонти, строителство и пр., в т.ч. от общо-европейски фондове и националния бюджет, също виждаме един от най-успешните. Със структурите на държавната администрация, където се усвоява най-вече в особено големи размери, не се вижда и перспектива да ги изпусне. Логично възниква въпроса дали е възможно да има по-успешни на такива позиции от неговите хора? Разбира се, успехите могат да бъдат приписвани на някои, без реално да се постигат от тях. От гледна точка на медиите, например, които формират общественото мнение, или от страна на прокуратурата, която иначе в България би трябвало да е независима, каква по-успешна личност от недосегаемия министър-председател? И с оглед на конкуренцията, колцина са побеждавали толкова основните си политически опоненти на демократични избори, едновременно разправяйки се безапелационно с всички, които им засенчват претенциите за идентичността? Когато е така успешно, самото усвояване гарантира немалка част от необходимата електорална подкрепа. Знаете, макар методиката с раздаването на порциите от държавното финансиране да не е патент на една политическа сила, някои са видимо по-успешни от други. И тъй като не е безплатно, все пак, за тези "успехи" накрая плащат партньорите. Още повече, когато започват като водещи и представянето на една управленска програма

13 Април 2017

Градовете в България са привлекателни, без автомобили

Усещате ли кислорода, който носи пролетта? Десетки и стотици хиляди автомобили щели да напуснат столицата по празниците, когато градът започва отново да се връща към своето истинско състояние. Без двигатели с вътрешно горене и вредни емисии. При наличие на все повече алтернативи за придвижване на градски разстояния, върху колела, в т.ч. ползите от ходенето, ако въздуха навън не е отровен за дишане. С развитието на електро-транспортта, всъщност, има ли друга алтернатива за българската столица, освен ускорено освобождаване на градската среда от нейните основни замърсители? Сега наближава и българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Защо трябва все да изоставаме, вместо да даваме положителни примери? Веднага, за времето до влизане в сила на други мерки, може да се въведе система с четни и нечетни регистрационни номера, за непосредствено осезаеми резултати. Да се побърза с обществените велосипеди и най-късно до есента, центъра в т.нар. синя зона да бъде освободен от авто-горивния трафик, с вредни емисии. За собствениците на такива автомобили от центъра наоколо да бъдат обособени места за паркиране. Може протести, може съдилища, но при провеждане на местни референдуми с по-внимателна дефиниция на тези въпроси, гражданите ще се произнесем. Освен обществени велосипеди, в перспектива, следва да се развиват и други пазарни възможности за алтернативен градски транспорт, без вредни емисии. 50-100 години и би трябвало изобщо да се забрави за индустриалното горене на кислород в градски условия, каквото се ползва в транспорта. Ще се понижат разходите за здравеопазване, по-силно ще се развиват градските спортове.. Липсва само необходимата политика. Възможно ли е в местната власт да е пълно с представители, които живеят повече в миналото, отколкото в бъдеще? Също в централната, особено предвид политиката по внос на стари автомобили, или разработка на български, конкуренто-способни електро-транспортни средства.. Къде е инфраструктурата от стационарни зарядни станции, например, да си заредиш електрическия скутер, който може да ти е в багажника на автомобила, паркиран съответно извън определената градска среда? Започнато ли е изграждането на въпросните паркинги? .. Как е възможно в центъра на големите градове още да се допускат дори дизели

11 Април 2017

Министър-председател Борисов е най-сигурната гаранция за предсрочни избори

Няма никаква стойност в споразумение за управленска коалиция да се предвиждат гаранции срещу предизвикване на предсрочни избори. Защото и без подобна клауза, актът означава да се разтрогне самото споразумение. Освен това, предизвикването на предсрочни избори само формално е под контрол на управляващите в една коалиция. Причините, които довеждат до преориентация в управлението са външни за него и там по-скоро реагират за да се спасяват. Бойко Борисов загуби президентските избори и подаде оставка, тъй като, в противен случай, продължаваше да губи. Удържайки първенство на предсрочните, заради липсата на адекватна политическа алтернатива, той пак загуби позиции и вече се намира в значително по-трудна ситуация. Освен друг президент, в парламента има двойно по-силна опозиция, няма про-европейски партньори, а извън парламента се създават условия за силен политически фронт срещу него, с участие и на доскорошните му партньори, които той разцепи за да управлява повторно. Първия път го свалихме с протести, независимо че формално пак той подаде оставка, след консултации в посолството на САЩ. Кабинетът Орешарски падна когато ДПС реши да излезе от него, след като се проведоха евро-изборите и се доказа, че БСП не разполагат с достатъчно обществена подкрепа. Имаше проблеми и с евро-фондовете, каквито ЕНП от Брюксел редовно създават на конкуренти. Илюзия е, че защото министър-председател бива принуден да подаде оставка, по същество, зависи от него дали да има предсрочни избори. Може Симеонов, Каракачанов и Сидеров да опитват да се застраховат срещу разцепление помежду си, предвид каква е тяхната съдба на следващи избори, при управление с Борисов. Но това е като сметките, без кръчмаря. Народът все по-малко издържа този човек за премиер, независимо от хватките, с които Борисов запушва общественото недоволство. Дежурният милион избиратели на ПП ГЕРБ никога не са му гарантирали пълен мандат със стабилно управление. И то със същите министри, със същото поведение, с което пренебрегва утвърдени демократични процедури, било за контрол в парламента, или що се касае до правото на журналистите сами да избират въпросите, които му поставят.. Борисов изначално не гарантира не просто стабилността на управлението, а необходимата легитимност като министър-председател

5 Април 2017

Не може демократичните сили да се консолидират около остатъци на Костов, САЩ в България и против волята на народа

Източници на доверие, способни да се изправят в преки мажоритарни сблъсъци срещу своите опоненти, да работят за развитие на ядрената енергетика в България и да разгърнат политическа дейност, разчитайки на държавна субсидия не повече от един лев за получен изборен глас. Това са само първите три условия, които би трябвало да се разбират безапелационно от всеки, който иска да се занимава с професионална политика като демократ, от гледна точка проведените национални референдуми. Едва когато се постигне съгласие по тези параметри, именно, че не демокрацията, а нейната подмяна досега отнема наистина много от българските граждани, може да се работи за формиране на политическа организация сред способните да произвеждат въпросния управленски дневен ред. И няма как да се постигне напредък за необходимото обществено доверие въз основа мироглед на храненици, че трябва да ти се заплаща финансово труда в политическата дейност, още повече когато тази дейност гравитира около интересите на друг суверен в България. В т.ч. външнополитическите приоритети устойчиво могат да се определят единствено на базата на националните интереси, а не националните интереси да се определят въз основа на външнополитически приоритети. Разбира се, лъжите в политиката продължават, както в България, така отвъд нея, но дори със старателна поддръжка за по-дълъг живот, в крайна сметка, не са трайни във времето. Ако мислите, че времето сега е Ваше, например, значи „утре“ няма да е така. При все че толкова от елементите и в политиката са преходни, като самите лица, които се сменят през годините, партийната организация е върху идейна, идеологическа същност, непреходна доколкото съвпада с истината. Според някои, може да се сменят и партийните организации покрай непреходното, защото не са способни да се обединяват около него

4 Април 2017

И големите грешки се наричат компромиси

Някои казват че лидера на най-многочислената партия от изборите трябва да става премиер. Имаше такъв спор и преди избирането на Жан Клод-Юнкер за председател на Европейската комисия. Г-н Юнкер взе участие в няколко преки публични дебата с останалите значими политически лидери преди евро-изборите. За разлика от Бойко Борисов, който отново отказа чрез поставяне на абсурдни условия. Дали резултатите от изборите в България щяха да бъдат такива, ако се бяха провели публични лидерски дебати, както в демократичните държави? Става въпрос за особено важна процедура-институция в демократичния процес и лишаването на българските граждани от възможност за достатъчно информиран избор продължи да се ползва като инструмент от "победителите". Това, разбира се, не е чиста победа и, видимо, Бойко Борисов има редица слабости, които го лишават от способността да побеждава, ако играе по правилата. Той сякаш винаги се е боял от пряк политически сблъсък с неговия опонент. За президентските избори чакаше до последно да прецени дали да се кандидатира, ако открие възможност да преодолее конкуренцията. Редица грандиозни грешки, вкл. в международен аспект -- като се започне от Румяна Желева и стигнем до Кристалина Георгиева -- струваха на България скъпо, за да трупа Борисов опит и да се хвали като "победител". Сега и шоковото повишение на цените от КЕВР е само малка илюстрация от бомбите със закъснител, които неминуемо остават от неговите "успехи". По-конкретно, човек може да се запознае от прекомерните икономически дисбаланси, например, които Европейската комисия установява -- europa.eu/rapid/press-release_IP-17-308_bg.htm -- резултатите от борбата с корупцията -- capital.bg/...transperunsi_interneshunul.. -- особено по високите етажи на властта, или ситуацията с малцинствата -- dw.com/bg/ромите-маргинализираното-малцинство... Толкова безотговорен политик да продължава да държи властта, въпреки че не разполага с необходимото мнозинство, в контекст на парламентарното управление, на него му осигуряват подкрепа депутати, независимо каква е волята на собствените им избиратели, дори против нея. Ако българските граждани избирахме пряко кой да оглавява изпълнителната власт, Бойко Борисов нямаше повече да се смята за победител. Такова бе положението още на предходните общи избори, когато в парламента също влязоха готови да продават гласуваното им доверие

1 Април 2017

Иван Иванов може да задържа, но и да отприщва (с) цените на КЕВР

В момент, когато вътрешнополитическото внимание се фокусира най-вече около съставящите новия парламент, не по-малко интересни се очертават процесите и събитията в извън-парламентарните политически сили, чиито лица са участвали в управлението. Техни и близки до тях представители все още заемат редица високи постове в държавната администрация, в т.ч. дипломатически позиции.., и едва ли възнамеряват да се оттеглят като цяло. А отсъствието от парламента, в контекст централизираното конституционно устройство, им гарантира точно такава перспектива. Наистина, става въпрос и за десетина процента от българските избиратели, които не намериха възможност за парламентарно представителство на последните избори, въпреки иначе активното участие. Дали там са си виновни сами или не, важното е че подобен парламент, следователно, не ги устройва и от тяхна гледна точка, час по-скоро той трябва да бъде съборен. Цел, която се очерта още с изборните резултати и по която изглежда вече се работи, ако наблюдаваме, например, какво прави Комисията за енергийно и водно регулиране. Настоящият ѝ председател Иван Иванов, съучредител и зам.-председател на ДСБ от 2007 до 2014 г., бе избран на поста в КЕВР преди две години, като резултат от „историческия компромис“, позволил за втори път на Бойко Борисов да стане министър-председател в коалиция с участие на ДСБ. Две години, докато управляваше Борисов, г-н Иванов се стараеше да държи цените, регулирани от КЕВР, без особени повишения. Имало ли е, нямало ли е ЕсЕмЕс-и, кой знае. Повече от месец преди изборите, публично изрази тревоги срещу шоково поскъпване на природния газ, тъй като от тази цена зависят изключително важни комунални услуги и производството на редица стоки -- bnr.bg/post/100797219/ivan-ivanov-neobosnovano-visoko-e-iskaneto-na-bulgargaz-za-poskapvane-na-prirodnia-gaz. А след изборите, КЕВР реално не регулирала цената на природния газ, разбирате ли -- bnr.bg/post/100813548/ivan-ivanov-novata-po-visoka-cena-na-prirodnia-gaz-ne-bi-trabvalo-da-se-otrazi-na-cenite-na-stokite -- и на закрито заседание решили също да поскъпне водата в София -- bnr.bg/post/100814077/vodata-s-sofia-poskapva-s-18-procenta. Някои експерти в областта твърдят, че поскъпването на цените от КЕВР било закъсняло. Защо, обаче, при една политическа конюнктура тези цени се задържат, така че, при друга, шоково да бъдат увеличавани, може би г-н Иванов трябва да поясни, ако не смята да подава оставка

30 Март 2017

Каква стабилност при парламентарно управление ..

Доц. Ангел Марчев представи пред „Блумбърг ТВ България“ графика въз основа на отговорите от отделните политически сили по проекта „Гласоводител“: video2.ibg.bg/...GOST_MARCHEV...mp4. На базата на тридесетте и един въпроса, задавани в предаването „Референдум“ на БНТ, така се вижда позиционирането на тези партии по съответната скала от ляво на дясно. Идеологически, по този начин БСП стои най-близо до ОП, докато ПП ГЕРБ е най-близо до партията на Марешки и значително по-близко до ДПС, в сравнение с БСП. Всъщност, за онези, които наблюдават политическото пространство, това едва ли е изненада, след като отдавна се открояват сходствата и разликите между политическите позиции на отделните играчи. Математиката не се изчерпва само с аритметика, разбира се, и макар да не е възможно да бъдат пренебрегвани математическите закони, обикновено зад обществените, в т.ч. политически процеси стоят сметки от по-сложен порядък. В случая относно следващото редовно правителство са налице обстоятелства и в подкрепа на представеното чрез „Гласоводител“ позициониране на идеологически /да ги наречем/ естествени партньорства. Например, външният натиск от Брюксел върху Бойко Борисов срещу коалиране със Симеонов, Каракачанов и Сидеров, отново, започна и човекът, пак, едва ли ще е способен да го преодолее. От гледна точка на европейските партньори на Борисов логично възниква въпроса защо той не разчита на подкрепа от ДПС, утвърден член на Европейските либерали и демократи, още повече когато вратите там са широко отворени. Точно обратен е натискът върху Борисов отвътре в страната, където той трудно може да обясни защо избягва да се ангажира коалиционно с ОП и същевременно разбира, че явното коалиране с ДПС потенциално му носи електорални щети. В условията на нов президент, който едва ли удобно ще му тупа и подава топката, и при вече изразения, след изборите, отказ на БСП да преговарят с ПП ГЕРБ за общо управление, практически, това значи Борисов да бъде принуден да сформира правителство на малцинството с Марешки, докато зад кулисите опитва да си осигурява необходимата парламентарна подкрепа. Ако не иска да е в опозиция, той ще бъде принуден и поради възможността иначе БСП да сформират кабинет със своя мандат. Ахмед Доган, както е известно, може да подкрепя и на дясно, и на ляво, така че не бива да се отхвърля също развитие в новия парламент да станем свидетели първо на дясно-центристко правителство за известен период от време, и после на ляво-центристко. При все че т.нар. патриоти съвсем не задължително ще бъдат толкова обединени по гласуванията на ключови актове, какъвто е парламентарното доверие за едно правителство. Но и да продължава да се натиска за министър-председател, след загубата на президентските избори, Бойко Борисов няма как повече да бъде първи в държавата. Не просто от гледна на точка на формалния протокол, а реално, предвид на упражнявания авторитет. Със служебно правителство и последвалите кадрови промени, очевидно, Румен Радев вече осигурява и тактически предимства за БСП при отстояването на техния дневен ред в продължаващото политическо съревнование

28 Март 2017

« « Заглавия

« Предходни

Следващи »

Още в maxilian.blog.bg